I.
Сънища безкрай ме докосват всеки миг,
и сякаш всичките те ме докосват със своя вик,
но не чувам ничий глас в таз голяма суета
и не виждам ничий лик, а само сянката във калта.
::
Защото там, във този свят,
не виждам себе си такъв --
каквато виждах теб...
Аз преди
II.
Детските мечти ме напускат със тъжен смях,
но отсреща си ти и аз отхвърлям всички тях.
А и твоите следи не желая пред себе си,
ала сама ще решиш дали със мене ще бъдеш ти...
::
...защото там във този свят,
не виждам - себе си такъв,
каквато виждах теб...
Аз преди.