I.
Аз пресичам чужди поля,
чужда е за мен тази южна земя.
Чудя се аз, не мога да разбера -
какво измъчва толкова мойта душа?
Не са щастливи за мене дните.
Въртя се и се мъча да заспя в нощите...
Мислих аз дълго и открих, че е тя -
болката ... по дома.
[връзка с припева:]
Да, може би това е което, къса сърцето на парчета хиляди
[ПРИПЕВ:]
Аз не мога да се спра,
да тъгувам по дома.
Аз не мога да заспя,
тъгувайки по дома.
II.
И усещам аз, че ще успея,
болката в сърцето да надживея,
и не ме притеснява защо, как, къде ще бъда
цял живот.
Но един ден, когато умра,
сама ще остане мойта душа
и вече няма да може да отиде със мен--
там където съм бил роден.
[връзка с припева:]
Да, може би това е което, не ми дава да заспя;
то ме гони, настига ме - ето - аз падам съкрушен от тъга.
[ПРИПЕВ:]
Аз не мога да се спра,
да тъгувам по дома.
Споменът ме изпълва с надежда
и все към дома ме навежда.