Добре дошли в abs!

Батерийни тестове

Не бях бутал страничката с батерийни тестове от известно време, но проектът далеч не е мъртъв. Бях зает с разни други неща (за които също ще пиша), но базата данни постепенно се попълва с нови и нови измервания, които чакат публикуване. Всъщност, имам година и половина натрупани данни за публикация :)

Има няколко нови неща,

- Facebook страница;
- тествани са 9 NiMH AA батерии, вижте changelog-а;
- В страниците с детайлни характеристики на батериите е присъства датата на тестването.

Публикувано в категория Интересно -- 30 Sep 2014, 18:07, 0 коментара -- View in English

Дистанционно (част 2)

В предходния пост обещах да разкажа детайли около дистанционното управление на товари, което си сковах. Но първо, малко предистория...

Началото на годината трябваше да направя един малко по-сериозен ремонт, при което бях удивен от цените, които ми предложи препоръчан от приятели майстор. 200%+ над пазарните. Открих грешката си, разбира се - бях му казал какво работя. В България, очевидно, много хора смятат, че програмистите копаем парите с кофите и общо взето каквато и цена да обявят - малко ни е. Ето защо, пред следващите майстори бях инженер - схемотехник. Вечно разхвърляните кабели, бредборди и поялник на масата помагаха за имиджа ;)

Е, гредата беше, като се стигна до прекарването и вързването на кабели. Майсторите оставят работата на теб - все пак би трябвало доста по-добре от тях да "чаткаш тоците". Та в моя случай се озовах с 8 лунички, които трябваше да вържа, и нямаше към какво: единственият ключ за осветление в кухнята беше най-обикновен: отдолу идва фаза, нагоре отива към лампата на тавана. Отделно, че трябваше да се разбива каналче за кабели към луничките, даже и да бях намерил нула отнякъде.

Ето защо луничките вързах с обикновени ключета като за нощна лампа, включени в скрити контакти. Но така бяха неудобни. А и твърдо исках да мога да си контролирам всичкото осветление в кухнята от едно място.

В същото време имах отдавна купени два модула за RF комуникация - 434 MHz-ови от Robotev (точно тези). Тези модули са предназначени за хоби дейност и идват направо с пинове за вкарване в бредборд. Позволяват безжично предаване на "1 пин" информация - каквото напрежение дадете на входния пин на трансмитера, такова се появява на изходния пин на ресийвъра. Та идеята беше да си направя някаква схема, която да стои по пътя между вътрешните контакти и луничките, и чрез релета и ресийвър да ги пуска или спира. А в стенния ключ да вградя миниатюризирана схема с трансмитер.

Та казах, 434 MHz модулите са с хоби насоченост, и макар интерфейсът им да е много удобен, абстракцията, която предлагат ("предаваш състоянието на един пин безжично") е малко... илюзорна. Първо, предаваното състояние е с дискретизация - 4800 bps - което е доста бавно. На нас скорост не ни трябва и даже в началото се блазних да реализирам цялото нещо като "аналогова" схема без логика - от едната страна един ключ командва трансмитера, а от другата страна сигналът се дава директно на транзистори, командващи релетата. Е, с може би малка RC група за филтриране на евентуални шумове. Обаче някой ми беше казал, че този тип предаватели са много кекави - и се заех да проверя така ли е.

И съвсем вярно. Когато предавателят е изключен, ресийвъра получава случаен шум. Дори когато е включен (а се очакваше да не е постоянно), се появяват от време на време дефектни битове - на тласъци - така че необходимостта от цифрова схема с шумозащитено предаване на данните беше задължителна, освен ако не исках рандом дискотека в кухнята :)

Цялото нещо хванах първо да реализирам на бредборд. Трансмитера и ресийвъра работеха добре, чуваха се, а за защита срещу случайните шумове, в началото се праща един "магически байт", който трябва ресийвъра да получи бит по бит верен. Какво беше учудването ми, когато спрях трансмитера, забравих ресийвъра включен, и след половин час беше светнал диодчетата - явно случайния шум от етера беше успял да докара магическия байт и гадинката беше интерпретирала следващия шум като команден байт...

Та вследствие увеличих магическите байтове на 4, а командния байт се предава двукратно, за да може да се свери. С това нещата потръгнаха, но пък вече не всеки път командата минаваше, особено ако устройствата са през една стена (това бяха онези случаи с YOU SHALL NOT PASS). Т.е. случайния шум сменя някой от битовете на магическия хедър и ресийвъра отказва съобщението. За целта: съобщението се предава 10 пъти, с надеждата поне един да мине.

След като прототипът работеше, се заех да направя максимално миниатюрна версия на изпращача:



И след орязването:


Идеята е, че това нещо трябва да се събере в дупка за стенен ключ - а там мястото е много оскъдно. За щастие, дизайнерите на трансмитера явно са мислили за случаи като моя, и са го направили доволно компактен:



Платката е само за удобство, реално цялото нещо можех да запоя директно крак-за-крак:



Идеята за финално свързване е такава:


Оff

On

Интересното тук беше как да измисля захранването. Трансмитера иска около 8 mA при поне 3 волта (но спокойно може и повече). При тази консумация, всяка нормална батерия би се изчерпала за под седмица, затова направих трансмитера да е изключен, контролера - също, и да се буди само при смяна на състоянието. Така постоянната консумация е около 0.1 µA, но моментната е голяма за литиевите батерии като CR2032: под товар напрежението щеше да падне под 3V, така че отпадаха. Мислих си също за комбинация от три клетки сребърен оксид (SR44), които щяха да свършат работа, но тяхния общ капатитет беше малък, щеше да даде работно време от под 2 години. По подобен начин отпадаха и малките, но удобни A23 батерийки. Малка литиево-йонна батерийка щеше да е окей - и като напрежение, и като капацитет, но ме съмняваше да издържи постоянно включена повече от година-две. Накрая намерих какво ползват за точно такива цели в индустрията: литиево тионил-хлоридна химия. Тези чудовища издържат десетки години, губейки по 1% заряд на година в стейдбай, и съдържат огромен капацитет за единица обем. Номиналното напрежение е 3.6 волта, идеално за целите ми. Недостатъка на тази химия е опасното поведение при случайно окъсяване: може да се взриви, а вътрешността е силно токсична. Например, Комет отказаха да ми доставят една такава батерия по такива причина: попада в категорията опасни пратки. За щастие ги има в dcpower.eu, макар и в малко по-голям формат, отколкото реално беше нужно.

След като трансмитера беше готов и тестван, се заех да реализирам истински ресийвъри (трябваха ми два: за двете страни на кухнята).

Тук варианта с перфборд щеше да е неприятен - да пуснеш 220 волта по хвърчаща платка с много издадени под високо напрежение крачета и писти... затова си проектирах, а LUBO_1 ми разпечата, едни платки:




С релета, изправител и стойка за предпазител:



И останалите неща:


В началото бях сложил тези предпазители:


по 0.5 А, което за моите 80 ватови лунички трябваше да стигне. Но на всички лампи, особено с нажежаема жичка, моментния ток при първоначално пускане е значително по-голям и в крайна сметка тези предпазители изгоряха моментално. Затова в последствие си взех и монтирах бавнодействащи.

Готовият ресийвър:



Бях направил две бройки:



Забележете как двете платки са идентични - опроводени и потготвени са да командват четири канала; на едната съм запоил реле и транзистор само на 1-ви канал, а на другата - 2-ри и 3-ти.

Печатната платка решава проблема със стърчащите пинове под високо напрежение. Отгоре няма нищо метализирано, което да е опасно. Отдолу съм залепил 4 гумени крачета (случайно бях забърсал комплект такива от Lidl и сега ме е яд, че не взех повече), за да изолирам и спойките от контакт с нещо евентуално проводимо. В последствие се сетих, че скобата за предпазителя, заедно с него, все още не са обезопасени. Почти очаквах да има решение на този проблем, и... след кратко търсене в Комет, се оказа, че има:


Пластмасова изолираща кутийка... стандартизация ftw

Двата ресийвъра, готови за монтаж:



Канали 2 и 3:



Канал 1:


Ползването на цифрова логика има своите несъмнени предимства. Направил съм тези модули да изключват лампите автоматично, ако съм ги забравил пуснати над час и половина.

Та това беше основната система. За забавата, реших да направя и компютърно управление, което беше показано в клипчето от предния пост. Начини да се върже микроконтролер към компютър има всякакви, но един от най-простите е чрез паралелен порт. За съжаление вече малко компютри имат такъв, но за щастие имам един старичък домашен сървър... Интересното в случая е, че платката с трансмитера се захранва директно от паралелния порт. Учудва ли ви? За разлика от USB, този стандарт няма опроводено захранване; но бихме могли да "откраднем" малко количество ток от сигналните линии. По най-строгите спецификации, около 2 mA на пин, а реално - обикновено до 8-10 не е проблем. За всеки случай съм вързал 4 от 8-те пина като захранване - паралелно един с друг през шотки диоди - така че разполагам с между 8 и 40 милиампера ток за трансмитера. Когато програмно зададете на паралелния порт да установи младшите 4 бита в '1', от дъното идват по 5 волта, а микроконтролерът ми вижда това и тогава включва трансмитера. Останалите 4 бита са за комуникация, с тях предавам командата, която следва да се изстреля. За контролиране на паралелния порт ползвам libieee1284 чрез C програмка под Linux. А за уебинтерфейс има проста страничка, търкаляща се върху апачито. Та сега мога да си включвам лампите (а и какъвто друг товар се сетя реално) - от ключ, през телефона, от таблета, през ssh, периодично чрез cron даже...

Хардуерът на това нещо все още стои върху бредборд:



Ето как изглежда връзката:



Бях леко притеснен, дали ще сработи, понеже домашния сървър беше в друга стая и сигналът трябваше да мине през две стени. За щастие, при десетократно пращане си минава като пич :)

И те така.

За в бъдеще планирам да работя с комуникационни модули от по-високо ниво, нещо от вида на ZigBee, защото писането и дебъгването на шумозащитен протокол далеч не е толкова забавно, колкото изглежда. Впрочем, докато правех компютърния интерфейс, имах един много странен проблем. Първоначално, нямаше как да се пусне първия канал, можеше само да се изключи, чрез команда за изключване на 3-ти. Втори и трети канал се контролираха чрез команди за първи и втори. В началото ми изглеждаше като бъг, но след щателна проверка, се оказа, че не е никъде по стека. Просто ... предавателя пускаше данните прекалено бързо (открих го чрез проба-грешка). Когато имате само един пин за комуникация, сигналът, който пращате, трябва да е self-clocking, т.е. по някакъв начин двата края трябва да поддържат синхронизация. UART постига това чрез старт и стоп битове, но аз пращах битовете директно понеже, ебаси, за 48 бита, какво толкова може да се обърка. Е, в случая потокът излизаше от синхрон, и то някъде след като успяваше да прати първите 4 байта магически хедър. Този феномен е познат като bit slip и накрая след като увеличих малко един delay всичко си дойде на мястото. Та наистина, все още ли си мислиш, че printf-debugging или под терминалче с gdb е гнусно, трудно и анахронично? Нищо не знаеш ти :)

Публикувано в категория Hardware -- 12 Sep 2014, 01:09, 4 коментара -- View in English

Дистанционно (част 1)

Как изглежда:


А какво се случва, всъщност, отдолу:


Пръст: боц!


Тъчскрийн до драйвера: имаме регистрирано натискане на ред 15, колона 3.
Драйвер: Ще постоя малко да видя какво се случва...

след малко...


Драйвер до ядрото: получихме натискане, интересува ли те?
Ядро: бе тъкмо подготвях да пращам на NSA едни много важни данни...
Драйвер: зарежи ги за малко, човека тука натиска нещо.
Ядро: а как натиска, единично, двойно, има ли движение?
Драйвер: няма движение, единично натискане е, на координати (36, 388)
Ядро: а задържане има ли?
Дравйер: не, вече се махна.
Ядро: ОК


Ядро към UI слой: имате единично натискане на (36, 388)
UI слой: това е в приложната част. Браузър, имаш единично натискане на (36, 356)


Браузър: натиснали са ми една картинка, но на нея има image map с javascript зад него. И има onClick хендлър - javascript, ти си.
Javascript: първо, можеш ли да смениш картинката с "i/on.png"?
Браузър: имам я кеширана, ще ти я сменя.
Javascript: второ, прати тоя GET рекуест към command.py от същата директория. Има параметри - channel=1&state=1.
Браузър: пращам го, ще ти кажа, когато получа отговора.


Браузър към ядро: може ли да ми отвориш една TCP връзка към 192.168.0.40, порт 80?
Ядро: ОК


Ядро към безжична карта: тука едно SYN пакетче, ако може, да пратиш на 192.168.0.40? Теб те интересува MAC адресът де, прати го на, чакай да видя, 00:1C:C0:BF:87:A1.
Безжична карта: дадено.


Невидими, незабележими електровълни, по нищо не различаващи се от околните, се понасят в етера сред останалия естествен и изкуствен шум. Микроскопични, мимолетни напрежения се отблъскват от стените, прелитат въздуха и събуждат интереса на един нищо неподозиращ рутер...



Рутер: я, пакетче? Обаче не е за мен, 00:1C:C0:BF:87:A1 го знам - той е на порт 2, препращам.


Суич/сървърно: приходящ пакет по порт 5... адресиран до 00:1C:C0:BF:87:A1, него го знам - той е на порт 1, препращам.


Мрежова карта към ядро: имате приходящ пакет.
Ядро: това е IP пакет от 192.168.0.101. Като гледам файъруола - трябва да го приемем. Я да видим какво има вътре? Аха, TCP, порт 80.
Ядро до уебсървър: слушаш ли още?
Уебсървър: да!
Ядро: добре. Ще пусна SYN-ACK обратно.
Ядро до мрежова карта: Един пакет, до D4:22:3F:81:03:9E, моля.
Мрежова карта: пращам.


Суич/сървърно: сега пък пакет от порт 1... адресиран до D4:22:3F:81:03:9E, него го знам - на порт 5, препращам.


Рутер: пакет, D4:22:3F:81:03:9E го знам - той е по безжичния интерфейс.


Невидими, незабележими електровълни, по нищо не различаващи се от околните, се понасят в етера сред останалия естествен и изкуствен шум...



Безжична карта до ядро: имаме пакет от рутера.
Ядро към безжична карта: чудесно, отговорили са ни на SYNа. Прати им един ACK.
Браузър: направо и още един пакет им прати (муш един HTTP GET).
Безжична карта: действам.


Невидими, незабележими електровълни ... абе - ясно ви е



Рутер: два пакета за 00:1C:C0:BF:87:A1 - порт 2, препращам.


Суич/сървърно: два пакета за 00:1C:C0:BF:87:A1 от порт 5, препращам на порт 1.


Мрежова карта до ядро: два пакета има за нас.
Ядро до мрежова карта: дай ги!
Мрежова карта: в какъв ред?
Ядро: все едно.
Мрежова карта: ето ти първия.
Ядро: ъ? Някакви данни пристигат. Ама тая връзка още не е отворена! Дай другия пакет ... ааа, ето го и ACK-а, който очаквах. Яснооо.
Ядро до уебсървър: приходяща връзка, искаш ли я?
Уебсървър: дай я насам.
Ядро: ето.
Уебсървър: аха, искат да им предоставя страницата http://192.168.0.40/widlar/command.py, с параметри channel=1&state=1. Като си гледам в конфигурацията, това е CGI скрипт.


Уебсървър до Питон: имаш връзка, кажи какво да върна на хората?
Питон: от къде е тая връзка?
Уебсървър: 192.168.0.101
Питон: добре, щом са от вътрешната мрежа. Параметри има ли?
Уебсървър: да, channel=1, state=1.
Питон: каналът е зададен. В [0..3] ли е? Да. State? Има. [0..1]? Да. Окей, време да викнем една малка C програмка.


Малка C програмка: я, някой ни изпълни. Имаме параметри, чудесно. Първият? '1', влиза в [0..3]. Вторият? '1', влиза в [0..1]. Чудесно.
Малка C програмка до ядро: може ли достъп до паралелния порт?
Ядро: имаш ли права?
Малка C програмка: имам, от групата на апачите съм.
Ядро: Окей, ето ти дескриптор за порта.
Малка C програмка: искам ексклузивен достъп, и да пратя стойност 0x5f на него.
Ядро: дадено


Микроконтролер/сървърно: прозяв? Някой ни е включил, сигурно ще искат нещо от нас. Захранващите пинове са 3 ..., не - четири. Това вече е сериозно, ще запаля трансмитера.
Малка C програмка: готов ли си?
Микроконтролер/сървърно: мхм.
Малка C програмка до ядро: прати стойност 0xdf на паралелния порт.
Ядро: дадено
Микроконтролер/сървърно: я, смениха ни старшия бит, значи командата е истинска. Трябва да сложим канал 1 на състояние 1...
Микроконтролер към трансмитер: можеш ли да изпратиш тази серия от битове по безжичната връзка?
Трансмитер: действам


Невидими, незабележими електровълни, по нищо не различаващи се от околните, се понасят в етера сред останалия естествен и изкуствен шум...



Стоманобетонна стена: YOU SHALL NOT PASS!


Микроконтролер към трансмитер: прати ги пак, че не се знае стигнали ли са...
Трансмитер: щом трябва...
Стоманобетонна стена: YOU SHALL NOT PASS!


Микроконтролер към трансмитер: още веднъж...
Трансмитер: ОК


Микроконтролер/кухня: абе напоследък някой май се опитва да говори с нас, обаче част от битовете са изкривени. Ето, вече трети път пращат очаквания хедър... обаче този път е ОК! Я да видим каква ще е командата? Канал 1 = on. Значи палим канал 1, а той в момента не е запален.
Микроконтролер/кухня към Q2: транзисторче, как я караш?
Транзистор Q2: удържам засега електроните.
Микроконтролер/кухня: пусни ги да минат.


Транзистор към реле: към теб идва една орда електрони - да знаеш.
Реле: Цък


Електричество: я, нов път се разкри. Какво ли има там? Я да проверя... Гадоост, импулсно захранване. Мразя импулсни захранвания!
Импулсно захранване към лампи: Светнете, чада мои!

Та така де. Занимавам се с разучаване на RF и си пиша тестови програмки за някакви smart house подобрения. Вижте и втора част, където съм описал (със снимки) отделните компоненти на системата.


Благодарности на Мишо Станчев за JS частта.
Този пост се стреми да е както забавен, така и акуратен в техническо отношение. Ако видите грешки - пишете в коментарите.

Публикувано в категория Hardware -- 10 Sep 2014, 01:17, 3 коментара -- View in English

Оставка

Хайде да я дават тая прословута оставка вече, че ми седи това в списъка със задачките от мнооого време и нямам търпение да го отметна най-накрая :)

Публикувано в категория Картинки -- 10 Jun 2014, 23:42, 0 коментара

Чернобил

Всичко започна с това, че WizzAir пуснаха евтини билети до Киев. А да идеш до Украйна, и да не видиш Чернобилския реактор е все едно да идеш до Рим и да не видиш убиеш папата. Както казват - слънце, въздух, радиация - за здрава, динамична и генетично-непредсказуема нация!

То пък се случи едно дъждовно, мрачно Септемврийско време, както се оказва - за щастие. Организираната екскурзия е с автобус от Киев, и се провежда всеки ден. Не беше и евтина, но явно туроператорите напълно осъзнават, че хора, които биха се замъкнали доброволно до взривил се реактор, по принцип не страдат от излишен рационализъм. Ето защо в 9 сутринта ни преброиха, провериха ни облеклото (в Зоната се влиза само с дълги дрехи, покриващи всички части на тялото. Да, дори лятото!) и тръгнахме.

Филип си беше наел и дозиметър (моя гайгеров брояч не го взех), та лепнаха ни по една лентичка "CHERNOBYL VISITOR - INSURED" и потеглихме. Радиационния фон в Киев беше 0.20 µSv, малко по-висок от София.

По пътя гледахме един доста добър филм, The Battle of Chernobyl. Препоръчвам!

Пътят до там е 110 км и в началото започваше с хубав, прав, четирилентов път; после пътят се сви до двулентов, но добър. Колкото повече наближавахме, толкова по-неподдържано ставаше. Последните 50 километра преди КПП-то ми направи впечатление, че на всички разклони на пътищата пише кое село е наляво и надясно, но не какво има напред. Един вид - там няма нищо, не ходете.

Е, на последното голямо населено място преди зоната изплюха камъчето:



Неусетно стигнахме до КПП Дитятки


Ще бъдете облъчени, а после - и глобени

Радиацията на входа на зоната е съвсем ниска - едва 0.06 µSv, двойно под тази в София:



Следва да спомена, че Чернобилската Зона на отчуждение има всъщност 2 периметъра - външен, на границата на чийто вход бяхме - на 30 километра от реактора, и вътрешен - на 10 км. Тези числа са си ги измислили малко на фантазия; замърсяването не е било равномерно и концентрично като форма. Правеше впечатление, че влизахме в зона, за която трябваха специални документи и всички хора от там са евакуирани; зона, в която са напълно забранени ловът, риболовът и отглеждането на плодове и зеленчуци. Но това е след оградата; 2 метра навън се вее една слънчогледовата нива, с леко оклюмали, но иначе много любвеобвилни слънчогледчета. Няма проблеми :)


Да си знаете

На това място пресичахме река:



Мостът е бил навремето 2х2 ленти, пътят е бил чудесен. С огромния спад на трафика след инцидента, явно са сметнали за излишно да поддържат и двата моста и този е оставен на произвола на времето.

Табелки като тази показват, че влизаме в някое от изоставените села:




Последни следи от циливилизацията


Тук също е част от селото. На много от къщите си личат, едва-едва, само основите

Влизаме в Чернобил:





На входа ни посрещна това изключително дружелюбно бездомно куче

Нашите екскурзоводи да твърдяха, че липсата на човешко присъствие в зоната е причина дивият живот там да е избуял и горите да са пълни с животни. Аз също знаех това и дебнех да снимам нещо през прозореца на автобуса. Дали заради студеното намръщено време, обаче, в крайна сметка екземплярите от фауната, които срещнахме, се ограничаваха до няколко бездомни кучета, всичките - много любвеобвилни. Гидовете ни бяха казали и повторили да не пипаме НИЩО от зоната, но бързо омекнаха при тези гадинки и си играеха с тях.

Чернобил всъщност е бил най-големият град в региона преди да построят АЕЦ-a. В последствие Припят бързо го е задминал. Нещата са се върнали наобратно няколко дни след аварията, а причината е изцяло географско-метеорологична: Чернобил е на 18 километра от Светилото в посока изток, докато Припят е 3 км на запад. Преобладаващият вятър е бил изток→запад по време на събитията и в резултат Припят е отнесъл почти целия демидж. Действително, в наши дни Чернобил е по-слабо радиоактивен от София:


Невероятно, но факт: радиацията в град Чернобил е по-ниска от тази в по-голямата част от света (включително и София)

Една от главните улици

Арт от графит...ни пръти

В центъра на града има монумент и една пътека с имената на селата, които са били напълно евакуирани в следствие на аварията.


Монумент

total population: 0

В Чернобил се помещава и „нервният център“ на областта - една реставрирана соц-сграда, в която се следят всички сензори и камери, разположени в зоната. Изобщо - градът е слабо-населен, пуст, но поддържан. И много зелен.
Интересна особеност са стърчащите навсякъде из въздуха кабели, тръби и тръбички. Казаха ни, че причината за това е радиацията в почвата. Целият прах и пушек от експлозията е бил изключително радиоактивен, и в следствие на дъжд, време и гравитация сега се е отложил в почвата, на дълбочина до един метър. Т.е. въздухът е безопасен, но почвата не е. Още повече, че далеч не всички опасни изотопи излъчват гама-лъчение; има и алфа-емитери, които са изключително опасни, но само ако бъдат погълнати. Затова и понастоящем прахът е най-страшното нещо в Зоната и усилията на хората са съсредоточени в ограничаването му: много внимателно се следи за горски пожари, тъй като те могат да вдигнат радиоактивен облак от частици наново, ако се разрастнат; не се ползва почвата и се избягва по възможност разкопаването ѝ. По тази причина и цялото ВиК, електричество и комуникации в Чернобил е било изкопано и извадено навън - на стълбове и тръби над земята - тъй като поддръжката на инфраструктурата така не изисква копане!
Поради същата причина и опасностите в Чернобил са малко по-различни от това, което си представят обикновено хората. Можете да стоите до реактора - в сградата на АЕЦ-а - ако искате месеци наред и вероятно нищо няма да ви стане. Обаче ако тръгнете за гъбки в гората, или просто да засадите дръвче, се подлагате на значителен риск. Затова има и радиационни скенери на изхода на зоната; самото ви тяло едва ли е поело особено количество радиация вътре, но може да сте забърсали с обувка или дънките някой камък от зоната и да имате активно петно по себе си...


Дърветата бавно, но неумолимо превземат къщата

Поредното радващо ни се куче

Нервният център на областта


Монумент на огнеборците



Тук ни спряха сред едно изложение на роботи и машини, с които са извършвали почистването на замърсената почва. Гайгеровите броячи много се зарадваха от появата им и взеха радостно да чуруликат...

Следващата спирка е стандартната на всички подобни екскурзии: селото Копачи, в което не е останало почти нищо - само една отдавна забравена детска градина. Тя е почти до пътя и там беше първото по-сериозно "горещо петно":



Е сега вече стана интересно :)





Забележете годината


Инкубатор

Надя Шевченко има 1 неизвинено отсъствие

Само 2 микросиверта, нищо работа

От цялото село е останала само тази постройка. Обясниха ни, че всички къщи са били от дърво, което от гледна точка на радиоактивно замърсяване е лошо - не може да се почисти (бетонът се мие с вода и след това е безопасен, за огромна радост на цялото соц-строителство). Било е преценено, че няма как дървените къщи да се обезопасят и затова са сринати до една. Останките на всяка са заровени, а отгоре имат по един жълто-черен метален маркер, като надгробен камък...

Вече наближаваме самият АЕЦ. Чернобилският инцидент е паузирал цялото развитие на ядрената енергетика за няколко години. Много реактори така и не са били построени, други са били спрени (известен случай е Италия, които, след референдум, спират всичките си АЕЦи). Особено внимание получават реакторите тип РБМК (какъвто е и Чернобилския). В Литва, например, са имали най-големите РБМК-та в света и в последствие са им намалили капацитета от 1500 на 1360 мегавата, въпреки направените след инцидента съществени подобрения в сигурността и дизайна им. Други 9 РБМК реактора в строеж са били замразени - което към днешна дата, включвайки унищоженият 4-ти блок, спрените и непостроените, се сумира до масивното число от 15 реактора, които са компенсирани почти неизменно с фосилни горива.
Чернобилската АЕЦ също е имала 2 реактора в строеж - 5-ти блок, който е бил почти готов и се е очаквало да бъде пуснат до края на годината, и 6-ти, който е бил полу-готов. Тук минаваме покрай тях:


Недостроеният 5-ти блок. Крановете си стоят така от 86-та...

Цялата централа е опасана с изкуствени водни канали, в които щастливо си плуват пернати гадинки.
Районът наоколо е страхотно поддържан, чист, направо изблизан.

Минаваме по пътя покрай комплекса:


Първи и втори блок (спрени)

Duke Nukem?

Трети и четвърти блок (респективно: спрян и избухнал)

Светилото

Трябва да се отчете, че старанието на ликвидаторите да обезопасят района е било просто епично: на площадката пред избухналия реактор, на стотина метра от самото светило, радиацията е 2 микросиверта - около ⅔ от радиационния фон при самолетен полет:




За това помага и изградения около реактора саркофаг. Бетонният калъф е строен при ужасни условия и времеви срокове през 86'та, с кранове, дистанционно-управлявана техника и роботи. В строежа и в операцията по почистване на околните сгради (които по него време са си били работещи реактори) до безопасни нива са участвали над четвърт милион души, събрани от целия СССР. Представете си една армия мравки, които изблизват централата и околностите ѝ до шушка! Тъп пример: както вече разбрахме, почвата е опасна, затова цялата почва в и около централата е подменена. Цялата. Проклета. Почва. Значи ей те тоя комплекс са го налазили хора, изкопали са ръчно почвата до 80 сантиметра дълбочина, натоварили са я на камиони, после на друго място са изкопали окопи и са я погребали там. Става дума за нещо страховито като мащаб. Членовете на тази малка армия са получили и надвишили допустимите доживот дози радиация, и сега имат специален социален статус на "ликвидатори". Наистина, в Киев после гледаш ботаническа градина: за деца - толкова пари, за възрастни - толкова, за ликвидатори - толкова, за пенсионери - ...

Не е за чудене и че толкова се гордеят с ликвидаторите си, както и с грозния, но все още като по чудо крепящ се саркофаг:


Едва ли може се направи по-типичен соц паметник: това са две отрудени ръце, които ви доставят... саркофаг

Действително, ликвидаторите толкова добре са си свършили работата, че цялата радиация идваше от реактора на 100 метра пред нас. Проверихме - имаше осезаема разлика дали държим дозиметъра "на открито" или "на завет" (зад паметника)!

Като отворихме дума за саркофага... той е строен като временна обвивка до разработването на по-сериозна конструкция, която окончателно да запечата радиацията. Планирано е било това да стане 90-те, но поради кризата след рухването на СССР, подмяната се случва чак днес. Новият саркофаг се строи успоредно до реактора и когато го завършат, ще го плъзнат по релси над стария:



Излизаме от централата и ни посреща знакът към Припят:

That 70's...

Тук някъде телефонът ми взе да се побърква...

На входа на града има само една кабинка с пазач. Това е единственият постоянен жител на града.


Булевард "Ленин" (виждал е и по-добри дни)

Градският площад




На всички много ни се искаше да влезнем в сградите. Припят е бил евакуиран припряно (за няколко часа), като на хората им е казано, че ще е временно; да вземели с тях само най-необходимите им вещи. В резултат, повечето от домовете са в непокътнато състояние, така, както са били 86'та година, с все покъщнина, дрехи, мебели, вестници. По-добър музей на комунизма от това - здраве!
За съжаление, на една подобна екскурзия преди няколко години, хората както си ходели из някаква сграда, взел, че им пропаднал пода под краката и финиширали в мазето. От тогава насетне, властите стриктно забранили влизането в сградите.


Що ли никой не ги бере тея ябълки...


От любопитство проучих в нета: бихте могли да изядете тази ябълка без особени притеснения за здравето си, ако избягвате семките! Радиацията е там!

Друг пример за неравномерното разпределение на лъчистите изотопи е този мъх:



Поради някаква причина много обича конкретен изотоп и дозиметрите се побъркваха покрай него. Казха ни да внимаваме да стъпваме само по асфалта.



Действително - това си е едно много енергетично място

Пропагандата е жива!

Зеленина + пропаганда = спокоен отдих в природата

Много прилича на парк "Бедечка". Липсват само кошчетата.

Пътят лакътушеше из зеленината и стигнахме до фамозният увеселителен парк:


На повечето места в нета се споменава, как този увеселителен парк, заедно с колелото, така и не са били отворени и никога не са ползвани. Това не е вярно. Властите са ги пуснали за няколко часа, непосредствено преди евакуацията, за да повдигнат настроението на хората.



Asphalt, you have no power here.


Тези бяха удивително добре запазени



Животът в Припят е изглеждал изключително спокоен и приятен. Построен за работниците в централата, той е бил пример за социалистическия лукс. Далеч от шума и навалицата, с широки авенюта и открити пространства, пълно със спортни съоръжения. Средна възраст на населението: 26. Казаха ни, че основното притеснение на жителите преди аварията е било дали ще се намерят места в детските градина за децата им, че не достигали (познато, нали?). Било е много престижно да си атомен енергетик: добри заплати, много отпуска с чудесни почивни станции, където да си я прекараш...

Докато ние се снимахме, повечето хора от групата се кефеха на разни мощни горещи петна радиация, на съвсем случайни места по асфалта. Казаха ни, че площадката на парка е била ползвана често по време на ликвидацията - кацали са хеликоптери и т.н., затова било. Това е нашият рекорд:


Даже леко надминава фона при самолетен полет

Тук надникнахме в един вход за още пропаганда:



Ябълки, ябълки, навсякъде ябълки

Странно оцветено дърво

Тук се срещнахме с още една група туристи на друга компания. Този индивид явно взимаше радиационната опасност твърде на сериозно:



Топъл борш от Цезии-137

Един доста creepy графит


Ч'ай, че си харесàх една овощна консерва в мола!


В Припят все пак се срещат призраци, макар и не зад всеки ъгъл


Малко от „Инвентарната Книга“...

Спомени по Млад Конструктор

Булевард Ленин

След което ни качиха на автобуса и бавно запъплихме обратно към изхода. Булевардът е в окаяно състояние като повечето неща наоколо и се движихме изключително бавно:

А някакви хора си секат дърветата...

След изхода, шофьорът внезапно смени темпото и подара с колкото можеше. То да, прав и безлюден път, но имаше и друга причина. На идване от АЕЦ-а, завихме надясно (на север) от едно Т-образно кръстовище; сега минавахме на юг, по другата част от дъгата на "околовръстното" около АЕЦ-а. Точно частта след кръстовището е била онази, директно по течение на вятъра след експлозията: тук се е изсипала най-мощната част от облака. Около нас бяха останките от Червената Гора: някогашен боров масив, който радиацията е убила и дърветата са почервенели няколко дни след експлозията. Сега не можете да ги видите - ликвидаторите са ги съборили и погребали, но радиацията си стои. Това все още е едно от най-радиоактивните места на Земята. Гидовете ни казаха просто - след малко дозиметрите ви ще се побъркат, но не се притеснявайте, за кратко е. Чувството да пътуваш в автобус сред хор от агонизиращи гайгерови броячи - безценно (клипче) :)


Последен изглед към Светилото


По-нататък се сляхме обратно с главния път към станцията, профучахме пак край Копачи и минахме през изходящото КПП. Там те проверяват с едни машини:



По-интересното е, че скенерът не хареса Фил, писукаше, че му е радиоактивен крака. Оказа се фалшива тревога, след като го провериха ръчно с един дозиметър във формата на полицейска палка. После го пуснаха пак през скенера, който този път се съгласи, че е "чист".

Следваше и организиран обяд с украинска храна. Сервираха ни я в една страноприемница в Чернобил.


Като изключим achievement-а, че съм се хранил в Чернобил - нищо особено (храната не беше кой-знае какво).

С това приключваше и нашата експедиция. В заключение мога да кажа, че беше интересно, макар и много ме е яд, че не съм отишъл там по-рано, когато все още са пускали в сградите. 2005-та, когато са почвали тези екскурзии сигурно е било страхотно, хем и Припят е приличал повече на себе си: град с много зеленина, вместо зеленина с остатъци от сгради.

Публикувано в категория Наляво-надясно -- 1 Apr 2014, 03:35, 2 коментара

Заглавия

Аз не съм жесток човек. Искам, само, като отворя вестника, да чета заглавия като тези:

• Собственик на заложна къща ограбен, намира нещата си в eBay.
• Бивш адвокат №1 в Пловдив банкрутира след бракоразводно дело.
• Полицията залови група телефонни измамници, опитали се да заведат дело срещу MTel за надписани сметки.
• 3300 служители на "Епъл" напускат, след като съдебно постановление ги задължи да си плащат въздуха, който дишат.
• Човек изнудва банката си благодарение на ситния шрифт в договора (опс, това вече го има)
• Марк Цукерберг сподели в интервю, че вкусът на новата Кока-кола е отвратителен и си иска старата.
• Таксиджия е в токсикологията, получил натравяне от цигара на клиент.
• 250 компютъра са иззети от централата на НСБОП заради съмнения в нелегален софтуер.
• САЩ се готви за гражданска война, след откритото огромно находище на нефт в Оклахома.
• Съосновател на YouTube е бесен покрай новите изисквания за Google+ профил (oh wait)
• 300 000 работника в Калифорния работят 24/7 покрай нечовешкото търсене на новия GSM на Samsung в Китай.
• Глутница подгони шефа на приют за бездомни кучета
• Контрольори от СКГТ с акт заради незалепен навреме стикер за "Гражданска отговорност"
• Собственикът на Facebook се налага да изкупи съседните 3-4 имения за да си осигури уединение и спокойствие, както и да не бъде следен от фотографите (всъщност...)

Публикувано в категория Забава -- 28 Mar 2014, 19:18, 0 коментара

По-стари статии >>