Добре дошли в abs!

Батерийни тестове (2)

Последния месец съм със счупена ръка и се възползвах от времето да допълня (макар и да става зверски бавно) изостаналите в backlog-а тестове - най-вече на презареждаеми батерии, общо 29 модела:

Непрезареждаеми

ААА:
Raymax

9V:
Aerocell

Презареждаеми

АА:

Благодарности на всички, които ги дадоха за тестове!

ААА:

8.4V:

18650:

Публикувано в категория Интересно -- 16 May 2015, 00:15, 0 коментара -- English View in English

Сбогом, телевизия

Днес ще ви разкажа за едно малко проектче и каква е връзката между телевизорите, инфрачервените лъчи и ментовите бонбонки.

Нещо като въведение

Винаги съм мислел, че програмата в училищата, особено по природонаучните предмети, би могла да се направи много по-интересна. Често теорията, която се обяснява, е окей сама по себе си, но учителите пропускат да добавят някое отклонение, което рано или късно ще възникне като чуденка в съзнанията на учениците (или поне на по-любознателните от тях). xkcd дава много добър пример с урока по физика, в който ни обясняват за "вдъхновената от птиците" форма на крилата на самолета, и как тя генерирала подемна сила. И тотално пропускат да споменат очевидния въпрос: добре, а на авиошоутата има самолети, летящи с главата надолу. Те как не падат? Най-красивото в случая е, че обяснението (свързано с ъгъла на атака) се проверява тривиално от всеки шестокласник, който си подаде ръката навън през прозореца на колата, докато пътува.

Може би се очаква тези въпроси да се задават след края на часа, но в нашите училища това обикновено не се случва, или поне малцина се възползват, а е добре всички отрано да се школуват с навика да задават въпроси и да намират потенциални проблеми в теорията. Крилото не е изолиран пример - много пъти преподадената теория е най-малкото плитка или направо си стърчат от нея очевидни бъгове.

Моят случай беше с обяснението на инфрачервените вълни. Казаха ни, че всяко топло нещо излъчва ИЧ, в зависимост от температурата. Казаха ни също (но може би беше в друг урок), че дистанционните за телевизора също работят с ИЧ. Това, което пропуснаха е, как телевизорът различава едните ИЧ от другите ИЧ. Хайде, в спокойна стая, фоновите ИЧ ще са повече или по-малко статични и си представях, че телевизорът може да ги различи така. Но какво става, ако поставим телевизора пред добре разпалена камина? Виждал съм го наяве и очаквах по някое време да почне да си сменя каналите и да се побървка. Нъцки.

Чак когато задълбах в електрониката, разбрах за тази нейна сила на цифровите схеми. Лесно се генерира сигнал, много кратък като дължина (спрямо човешките възприятия), но достатъчно сложен и специфичен, че природата няма шанс да го създаде случайно никога, дори за милиони години. Нещо повече, тези сигнали, поне за ИЧ дистанционните, са добре описани и категоризирани, има ги в табличен вид. И оттам - някой хитър човечец се сетил да направи универсално устройство, което може да изгаси всеки телевизор. Натискате само един бутон, и за една минута се изстрелват кодовете за "вкл/изкл" за всеки съществуващ телевизор в света (над 60 варианта, понеже всеки производител обича да си създава своя таблица с кодове). Полученото устройство е достатъчно дискретно за да се скрие в чанта или джоб и да изгасите досадният телевизор в заведението, понеже вие сте дошли да ядете и да водите интелигентни разговори, а не да гледате футбол (примерно!).

TV-B-Gone!

Така се стигна до това, че си поръчах кита за запояване TV-B-Gone от Adafruit (има и готови, ама аз исках да си го къстъмизирам). Сглобен, той представлява малка платка с 4 диода (покриващи леко различни части от инфрачервения спектър, и с леко различно фокусиране), бутонче и държачка за 2хАА батерии. Само че в този си вариант не става за носене в джоб или поне не за дълго. Стърчащите части с лекота могат да бъдат откъртени, а тънките кабелчета от държачката плачат да се прекъснат. Затова взех да мисля кутийка. И с полимерна глина я мислех, и с готова от Комет - най-накрая, обаче, спасението дойде от един колега, който ми донесе тенекийка от Altoids бонбонки, явно собствен внос от щатите. Точните му думи бяха - "гледам се занимаваш с хоби електроника, това май ще ти е полезно".

А бях гледал американските сайтове и доста съм се чудел каква е тази тяхна фиксация за Altoids кутийките. Все едно няма други на пазара! Направил си си аварийно зарядно с 9V батерия и 7805? В Altoids кутийка. Слушалков усилвател? Altoids. Китарен ефект? Altoids.

Чак когато хванах въпросното нещо оцених колко добро е наистина. Има капаче. Ама се държи здраво, не е на някакви пластмасови пантички. Искате да покажете какво има отвъртре? Няма проблем:

TV-B-Gone отворено

Закопчавате и то се държи здраво, не може да се отвори без да иска:

Освен това, държачката за 2хАА се събра до милиметър по ширината на кутийката. Платката пък фитва идеално по дължина. Съвпадение? Не мисля:

Прецизна работа

Сигурно се учудвате защо микроконтролера (в случая един 8-битов Атмел) не командва диодите директно, ами има по цял транзистор за всеки. Причината е, че диодите са мощни (то затова е и с AA батерийки, ААА не биха били достатъчни) - идеята е с това чудо да можете да изгасите телевизор на над 50 метра. Доста по-мощно е от обикновено дистанционно. Дори ако гледате диодите челно, докато излъчват, в напълно тъмна стая, можете даже едва забележимо да видите как примигват. Кой казва, че хората не виждали ИЧ?

Пробиването на дупките за диодите и ключето тривиална работа, а накрая си имате зъл уред, дегизиран небрежно като кутийка с ментови бонбонки:

Трудно бих измислил нещо по-коварно — тържество на науката! (с привкус на канела)

Публикувано в категория Hardware -- 15 Mar 2015, 10:42, 2 коментара -- English View in English

Spork

Публикувано в категория Картинки -- 3 Mar 2015, 22:22, 0 коментара -- English View in English

Суеверия

Да не пропусна да се похваля: оцелях от това:

Суеверията, както се оказва, са полезно нещо. Полетът беше много комфортен и салонът беше доста... празничък :)

Публикувано в категория Картинки -- 1 Mar 2015, 22:39, 0 коментара -- English View in English

Автобусна физика

Покрай това, че вече нямам кола, пътувам относително редовно с градския транспорт. Като всеки интелигентен човек, преди да се кача в превозното средство (дали ще е автобус или метро) предвиждам откъде ще е най-удачно да се слезе после (за да хвана изход/подлез/тунел или каквото очаквам на целевата спирка), така че да си спестя времето после. Един вид, премествам Х крачки вървене в бъдещето - да ги направя сега, когато така или иначе чакам (изглежда ти нищожно като оптимизация? чакай, чакай, още нищо не си видял!).

В някои случаи, обаче, гонейки автобус, се качвам, да речем, отзад, а би било оптимално да слезна отпред. Приемаме, че автобусът е достатъчно празен, за да се разхождам спокойно в него. Тук съществуват три варианта да извърша придвижването:

- докато автобусът се движи с равномерна скорост;
- докато ускорява (което ме дърпа назад, т.е. ходенето към предницата е по-трудно);
- докато забавя (което ме улеснява)

Веднъж, от скука, се замислих кой от трите варианта е оптимален. По Закона За Всемирната Гадост очаквах да е второто, но всъщност е третото. Докато вие се движите напред в спиращ автобус, вие намалявате с малко масата, която следва да бъде спряна, т.е. усилието върху спирачките е по-малко и те се износват една милимунда по-бавно. Аналогично, ако сте се качили отпред и движите назад по време на ускорение, то двигателят не се налага да бута целия автобус + вас, и спестявате изгарянето на нищожно количество гориво.

Демек, ако някой пак ви разправя, че не може хем кебапчетата - топли, хем бирата - студена, да знаете, че ви лъже :)

Публикувано в категория Простотии -- 27 Jan 2015, 19:43, 4 коментара -- English View in English

Шипка

Преди няколко години, на по бири, Фил ми даде идеята за едно наистина сериозно колоездене с много въздух и гледки: да се мине прохода Шипка с колелета. Нещото е малко сложно за реализация (с кола до Габрово, оттам се свалят колелата, минава се прохода, и след пристигането отсреща трябва да има шофьор, който да е докарал колата, товари се обратно, и готово). Та един съществен проблем е шофьорът, или по-скоро че никой не иска да се заеме с тази досадна задача.

Ето защо, с колеги от Хаоса се спряхме на следния обиколен маршрут: г. Шипка (Руската църква "Св. Рождество Христово") → вр. Шипка → Бузлуджа → надолу по пътя към Бузлуджа, до разклона с онзи огромен паметник на Д. Благоев → г. Шипка. Така колите оставяме на паркинга пред църквата, и 6 часа по-късно сме пак там за да си ходим.

Ето как изглежда трасето:

(Клик за по-голям размер).

След тръгване от около 9 ч и 2:40 каране по подбалканския път, бяхме вече на паркинга пред църквата:

Последни проверки, изхвърляне на излишните дреболии от раниците в колите, зареждане с вода и шоколади...

Понеже щяхме да сме 100% върху асфалт, Ники беше дошъл с шосейката:

готови за тръгване

Принципно бяхме си обещали, че до обяд вече трябваше да сме на път, но се забавихме и стартът беше някъде 12:15.

Първият транш беше голямото качване по южния склон на проход Шипка. Тази част изглежда неприятна, в сравнение със обратната откъм Габрово: по-стръмна е, по-гореща — но за есента с приятно хладните октомврийски температури беше съвсем добре (събитията са от 12-ти Октомври). Пътят беше учудващо ненатоварен, а и хората, с които се разминавахме ни се радваха - махаха ни от колите и моторите :)

От самото начало, като най-слабо потготвен физически, поведох групата. Тази част беше 13.2 км, изкачване от над 600 метра, като наклоните бяха основно между 7 и 8% (Гугъл твърди 10, но аз не му вярвам). Средният наклон за отсечката е 4.7%, и всъщност го взехме по-леко, отколкото бях очаквал. Обаче крампите... още на третия километър ревнах за почивка. Крампи по време на велосипедиране са кофти нещо: поради повтарящият се характер на усилията върху само малка група мускули, те се нагаждат и не усещаш проблемите преди да спреш. Със самото слизане от колелото идва вцепеняващата болка... но да ми е за урок. Следващият път ще си пия магнезия седмица преди това. Но пък поне отбивките бяха приятни, ето например клипче от една:

Друга от поредните спирки по моя вина:

До горе стигнахме за 1ч 20м, което е почти два пъти по-бързо, отколкото бях смятал, че ще ни трябва.

На превала

Горе се подкрепихме в проверено само седмица по-рано от заралийските ми приятели заведние: казва се "Свети Никола" и шкембето им е прекрасно :)
След като почти цял час си отвисяхме там, тотално бях забравил за крампите, и при ставането ми от стола се сгърчих пак на земята :)

След като заредихме с вода, от паркинга следваше уж лесното качване до върха. Почти целия път (карахме по асфалта) е 15+% и е просто на издихание там. Та по средата спряхме за снимки:

Бузлуджа се вижда прекрасно (наистина случихме временце), а гората вече се беше обагрила в есенни цветове:

Ура - 1306 метра!

Този топ е много добре насочен към летящата чиния :)

Безсрамно селфи

auto arr = new Bike[5];

Аз се бях качвал на паметника скоро, така че оставих моите колеги да се любуват на гледката:

we made it...

Спускането по 15%-овият баир беше просто епично:

...и тъкмо като си се накефил от това мощно спускане следва и началото на пътя към Бузлуджа, където трябва веднага да наваксаш 50 метра от току-що изразходената потенциална енергия.

Пътят е доста изоставен и спокоен (ти знаеше ли, че между Шипка и Бузлуджа има въобще път?). Около 9 км каране, предимно в горичка, и за това разстояние видяхме 2-3 коли. Kато цяло равно, само на края има леко изкачване. С почивките излезе час. Ето тук спряхме някъде по средата да се полюбуваме на гледките към яз. Копринка:

И накрая на последното изкачване гората рязко се отдръпва, за да даде път на тази чутовна гледка:

Това беше и най-високата точка от маршрута. Тук някъде спря една кола с англичанки и ни питаха дали могат да стигнат до "онзи монумент ей там". С колата де, мързяло ги да ходят. Да се чудиш, какви "атракции" посещават чуждестранните ни туристи :)

Нас също ни мързеше да се катерим до чинията, така че се задоволихме с малко снимки отдолу.

Понеже тук времето напредваше стабилно (беше вече 4:30, а ни чакаше почти толкова път, колкото бяхме вече минали), се ориентирахме за голямото спускане надолу. Точно в този момент GoPro-то ми реши, че е идеалният момент да му свърши батерията (note to self: когато не снимаш, винаги го изключвай. Учудващо много ток харчи в idle).

Спускането надолу беше абсолютно брутално. По пътя нямаше никой - беше си за нас и само за нас.

От цялото спускане не помня много, освен че беше много адреналин. Беше малко шубе на 180-градусовите завои, понеже изглежда, че тея спирачки ги стискаш твърде много и твърде дълго, за да е безопасно, но всъщност няма проблем. По правите се постигат 50 километра в час ако нищо не пипаш, и малко повече, ако помогнеш (аз докарах 55 км/ч максимална). Този транш, до разклона на Д. Благоев, е 13.7 км при спускане от близло 800 метра (среден наклон -5.7%), а наклоните на правите са по минус 9-10%. Около 25 минути от-до.

Спирахме няколко пъти да се синхронизира групата: в началото, покрай все адреналин, групата се разтегли и Сашо стигнал сам до разклона - и хванал пътя към хижите. Трябваше да го изчакаме. А Никола го беше страх да кара шосейката бързо (пътят не е в перфектно състояние).

Ето как изглежда тръгването след последния sync stop на една чешма:

Спускането от Бузлуджа накрая излиза от гората, и, в рязък контраст с планинската част, тръгва като един идеално прав път, с -6% денивелация, нулев трафик, прекрасна видимост на долината на тракийските царе, и приказните цветове на канещото се да залезе слънце. Може би най-красивата част от цялото каране като гледки, но след целия адреналин от спускането явно ми е било последна грижа да документирам и сега малко ме е яд :)

И след това следваше лесната част, последните 5 километра обратно до град Шипка. Не особено трудни, но досадни, тъй като отново, след няколко часа свобода, бяхме на път с интензивно движение (беше се усилило значително спрямо на обяд и се благодарихме, че не е било такова в прохода).

Последна почивка преди колите, на входа на градчето:

Целта ни се вижда отдалеч :)

А в случай, че нямахме сили да продължим, можехме да отседнем и в IT хотел:

Сумарно от байк компютъра: 46.8 км, почти 3 часа непрекъснато въртене върху денивелации от 490 метра (разклона) до 1306 метра (върха). Тръгване в 12:15, прибиране в 18:30 - значи и добре сме си починали. Един цял ден, прекаран в... транспортиране, с цел кеф :)

Чао, Шипка, и ти благодарим за хубавите преживявания! Догодина - пак!