Иран

~ 5 Mar 2013, 02:12

Преди година, ако някой ми беше казал, че ще ходя до Иран и Япония, щях да го гледам доста учудено :) А то как се наредиха нещата...

Image

Та... случи се, че по-миналата седмица ходих на състезание по програмиране в Техеран, и на работна командировка в Токио - половин околосветско пътешествие почти, един посетен континент повече, кеф на бучки, не мога още да се освестя. Водих си записки (какво ли не правят седем дни без читав интернет...), с ясната идея да ги трансформирам в пътеписа, който следва.

Техеран


Състезанието беше доста скромно на пръв поглед. Един-единствен елиминационен кръг, от който топ 20 отиват на финалите. E, aз се доредих тамън 20-ти :) Но реално, много от хората не дойдоха (един японец примерно: мама и тати не го пуснали, страх ги било...). Та в крайна сметка, интернационалите там бяхме аз, двама тайванци, двама китайци, и трима руснаци. Ако искате да можете да си говорите с най-добрите програмисти в света, достатъчно е да знаете Мандарин и някакъв славянски. В самите финали участваха и 40-на иранци.

След безинтересен полет и трансфер от летището, стигнах до хотела, бяха ни го избрали доста луксозен, в северната част на града, до планината. Ето гледката от 19-тия етаж, където беше стаята ми:

Image
7 часа сутринта, и да, това е смог!

Стаите са просто огромни, добре обзаведени, никакви забележки:
Image
Image
Image
Това ми е горе-долу единствената снимка на града (click to enlarge)

Пътят през пробуждащият се Техеран не е особено интересен: градът е пронизан с дебели, многолентови магистрали, по които се движат предимно трошки. Трафикът е огромен и пътешествието е един малък ад :) Тук си падат по шареното, например минаваш покрай някакъв градски парк, осветен изцяло с розови и цианени лампи :) И повечето от трошките са оборудвани със светодиодни ленти във всякакви цветове...

В хотела има приличен WiFi, но интернетът е доволно цензуриран - няма фейсбук или youtube, примерно - като се опиташ да ги отвориш ти излиза някакъв персийски сайт. Добре, че предвидливо си пазя едно VPN прокси в София...
След един безумно романтичен Свети Валентин (в който усилено решавах задачи на лаптопа) и Трифон Зарезан (а, да, и пих чайчета) дойде петък, който в Иран е почивен и ни бяха организирали малко разходка из града. Закуската прилича на блок маса, само че с учудващо яки работи (с лекота пълниш цяла табла), но всъщност отстрани едни забулени девойки внимателно си записват какво си си взел, и ти носят сметка после, доста... хм... хитро :)

Image
Готвим се да тръгваме с останалите интернационали

Следва един час пътуване по магистралите им, за който минаваме 10 километра и стигаме до комплекса Ниаваран:

Image

Това е колекция от исторически сгради, като включва един дворец от края на 19-ти век, както и по-нови сгради, конструирани по времето на последният им Шах - Мохамед Реза Пахлави, всички в един общ парк в северната част на града. Още на входа погледнаха неодобрително към големия ми фотоапарат и не ме пуснаха с него. Снимките са с телефонче:

Image
Image
Image

В двореца Ниаваран имаше доста персийски килими, детайлите по които бяха удивителни:

Image

Частта на принцеса Фарах беше обзаведена по-иначе:

Image
Image
Е няма как в дворец на няма и нещо френско

Дворецът Ниаваран се е ползвал като основно жилище на семейство Пахлави, като на вторият етаж са стаите на челядта. Хлапетата са се увличали основно по музика и самолети - то кой ли не е по това време:

Image
Image

Едно от най-странните неща за мен беше царското легло:

Image

В преходна стая, с две широки врати. Много далеч от моята представя за уютна спалня.
Следва офисът на Фарах:

Image
Image
Image

Дворецът е квадратен, като стаите (два етажа) са по краищата му, а в средата се образува огромна и висока бална/приемна зала, като таванът й всъщност си е директно покривът на двореца. Който пък е алуминиев и има система, чрез която се отваря - лятото можеш да и седиш в двореца и да се кефиш на слънчева светлина.

Следващото беше ей този павилион:

Image

Единият син се беше увличал по кристалчета:

Image

Другите - отново - музика и авиация:

Image
Image

Нашите домакини непрекъснато ни напомняха, че Пахлави са взели властта със сила, и нямат нищо синьо в кръвта си. Може би традициите налагат друга представа какъв трябва да бъде вкусът на истинските династични височества? Преценете сами:

Image

Следва старият дворец с непроизносимото име:

Image

Според иранците се четяло нещо като "сабранийе". С руснаците веднага се спогледахме - "собрание", какво толко трудно?
Строен е края на 19-ти век от един от последните шахове от Каджарската династия. Фарах, като една истинска жена, не пропуснала да направи цялостен ремонт и редекорация по нейно време.
Дворецът е.. лъскав:

Image
Image
Image
Image
Ако се чудите - да, това е Фарах
Image

Последва и разходка до автомобилния музей, демек поглед в гаража на семейство Пахлави:

Image

Имаше и художествен музей, който беше малък и съдържаше предимно модерни творби (в целият отрицателен смисъл на тази дума).

Отновно на бусчето, и вече сме до площад Таджриш:

Image
Image
Нали ви казах - шареничко

Заведоха ни на традиционен пазар:

Image

Иранците пазарят основно по този начин, като в резултат имаше страшно много хора. Продуктите изглеждаха свежи и истински. Спомени от времената, когато и в България надписи "био" и "органик" нямаше, понеже бяха ненужни. Подправките ти ги мелят на място, ако поискаш.

Image
Image
Image
Твърдите сладки, като тези, са доста разпространени

Image
Тук опитваме местна разядка, прилича на сливи в сладко-кисел сос. Учудващо вкусно беше

Image
По някое време ни пробутаха и aйрян :)

Подобен е на българския, но в него има малко подправки и анасон - ходи му страшно много. Говорих с нашите домакини, че и ние имаме такава напитка, но е по-проста като приготовление - и ги питах как става тяхната. Взеха да ми обясняват, че те имали едни специални сортове йогурт, които били кисели, и ...

Image
Накъде без една персийска джамия
Image
От магазини като този се носеше невъобразима миризма
Image
Надлезите са оборудвани с ескалатори
Image
Площад Таджриш

Замърсяването на въздуха е добре известен проблем в Техеран, в следствие на което на големите площади има информационни табла като това:

Image

Нивото тук отговаря приблизително на "носът ми е постоянно запушен, но нищо повече" :)

Щяхме да ходим и до планината. Има лифт, който те качва на почти 4000 метра и планът беше да обядваме там. За съжаление, оказа се, че пътят до лифта бил прекалено задръстен и щяло да ни отнеме часове (?!?), та зарязахме идята и отидохме до един традиционен ирански ресторант в града:

Image
Image
Image
С това се отопляват, когато им е студено
Image
Храната ти е в краката
Image
Image
Естествено, групичката не пропусна да се разслои на руснаци и тайванци/китайци :)

Image
Кока-кола
Image

Имаше един забавен момент - донесоха ни тази манджа, и руснаците се нахвърлиха на кебапа, а китайците - на ориза :D

Image

Понеже планината отпадна, имахме доста свободно време вечерта и отпрашихме с единия руснак да дирим сувенири. Домакините ни казаха къде да се скитаме и ни предупредиха изрично да не се завираме в метрото, било страшно претъпкано. След като намерихме сувенирите (пак около площад Таджриш), игнорирахме препоръката им и се бутнахме вътре:

Image
Image

Метрото е страшно надълбоко и въобще не беше претъпкано.
Image

Традиционно има разделение мъже/жени. Последните един-два вагона са били само за жени, останалите за мъже. В последствие е станало по-скоро препоръка, но действително, с последните два вагона не влезе нито един мъж.

Центърът на Техеран беше нещо подобно на "Пиротска". Пешеходна улица, обградена от магазини за обувки, дамски чанти и палта. Вървяхме сума време, сувенири йок:

Image
Image
Пълно е с безистенчета като това

По улицата също така продават напитки, дюнери, айрян, фрешове, като последните се изстискват ръчно (продавачът беше доста мускулест). Друго нещо, което ми направи впечатление е, че е нормално между иранци, които са приятели, да се държат за ръце. По целият център гледаш мъжете си крачат, хванати за ръка, и си бъбрят нещо.

По някое време трябваше да се връщаме към хотела (имаше регистрация за състезанието утре) и хванахме такси. Шофьорът не разбираше английски, но ние имахме карта, която се надявахме да помогне. Оказа се абсолютно безсмислена. Тези хора не ползват такива неща и не са приучени да се ориентират по тях. Сочихме му къде ни е хотела, но човекът викаше само неразбиращо - "какво е това"? Ако им кажеш име на улица или нещо познато на близо, се оправят. Пътуването в пиков час беше абсолютна лудница. Например: макар и лентите по платното да добре обозначени с разделителни ивици, изглежда те на никого не правят впечатление. Счита се за нормално с километри да си караш, настъпил пунктираната линия. Трилентова магистрала се превръща свободно в 5-лентова според настроението и натоварването. Ако някой ти пресече пътя, а ти искаш да го изпревариш, просто му присветваш. Ако не те забележи, следва клаксон. Та движението по магистралите е една безкрайна поредица от присветквания и клаксони, докато се разминаваш с коли на 5-10 сантиметра странично разстояние. Мигачи не се ползват. Изключително шокиращо е, през цялото време си мислиш - е, тук вече се ударихме - но някак си се разбират. В интерес на истината, все пак те и на карат много бързо. Почти всики коли са стари и от тях се носи един комплексен букет от въглеводороди. Нищо чудно, бензинът в Иран се дотира от държавата, и в резултат е по-евтин от водата. Не попитах колко им харчат колите, но едва ли им пука. Моля се само бензинът в България никога, ама никога да не поевтинява.

След един час път от центъра до хотела, следва вечеря:

Image
Султан кебап
Image
Състезанието се провеждаше в хотела

От следващият ден нямам много снимки. Състезанието трябваше да почне в 10ч, но го забавиха над 3 часа поради технически проблеми. Имаше 7 изключително трудни задачи, които едва ли е възможно физически човек да напише за 3-те часа, даже и да знае как се решават. Аз се справих с цели две, което ме прати на 8-мо място. В интерес на истината, накрая имах 35 минути да пиша 3-та, и тръгнах да решавам "The Museum", една геометрия. Като оставим настрана чисто стратегическата грешка (геометрия не се пише за 35 минути, състезателите знаят :)), покрай целият стрес, не бях прочел един критичен елемент от условието :) Та така, малко ме е яд за пропуснатия шанс да стана 3-ти.

Image
Последна гледка от вечерен Техеран, преди да си замина

След състезанието имахме късен обяд и след което трябваше да си гоня полета за Токио.

Иранските сувенири са доста интересни:

Image
Image
Image

Нашите домакини казаха, че Техеран е модерен град и няма какво туристическо да се види в него. Виж, Шираз, Персеполис, Есфахан били съвсем друга бира :)

Следва - Япония...



Коментари:

#1 от Иван, изпратено на 5 Mar 2013, 09:12


Уха!
Браво!




Име:
За връзка: (Линк към вашия блог/сайт/e-mail; незадължително)
Вашият коментар:

Сметнете израза: шедeсeт и дeвeт минус oсeмдеcет и седем = (въведи с цифри)


<<

Valid XHTML 1.0 Strict