Теми от: Декември '14

Шипка

Преди няколко години, на по бири, Фил ми даде идеята за едно наистина сериозно колоездене с много въздух и гледки: да се мине прохода Шипка с колелета. Нещото е малко сложно за реализация (с кола до Габрово, оттам се свалят колелата, минава се прохода, и след пристигането отсреща трябва да има шофьор, който да е докарал колата, товари се обратно, и готово). Та един съществен проблем е шофьорът, или по-скоро че никой не иска да се заеме с тази досадна задача.

Ето защо, с колеги от Хаоса се спряхме на следния обиколен маршрут: г. Шипка (Руската църква "Св. Рождество Христово") → вр. Шипка → Бузлуджа → надолу по пътя към Бузлуджа, до разклона с онзи огромен паметник на Д. Благоев → г. Шипка. Така колите оставяме на паркинга пред църквата, и 6 часа по-късно сме пак там за да си ходим.

Ето как изглежда трасето:


(Клик за по-голям размер).

След тръгване от около 9 ч и 2:40 каране по подбалканския път, бяхме вече на паркинга пред църквата:



Последни проверки, изхвърляне на излишните дреболии от раниците в колите, зареждане с вода и шоколади...

Понеже щяхме да сме 100% върху асфалт, Ники беше дошъл с шосейката:



готови за тръгване

Принципно бяхме си обещали, че до обяд вече трябваше да сме на път, но се забавихме и стартът беше някъде 12:15.

Първият транш беше голямото качване по южния склон на проход Шипка. Тази част изглежда неприятна, в сравнение със обратната откъм Габрово: по-стръмна е, по-гореща — но за есента с приятно хладните октомврийски температури беше съвсем добре (събитията са от 12-ти Октомври). Пътят беше учудващо ненатоварен, а и хората, с които се разминавахме ни се радваха - махаха ни от колите и моторите :)

От самото начало, като най-слабо потготвен физически, поведох групата. Тази част беше 13.2 км, изкачване от над 600 метра, като наклоните бяха основно между 7 и 8% (Гугъл твърди 10, но аз не му вярвам). Средният наклон за отсечката е 4.7%, и всъщност го взехме по-леко, отколкото бях очаквал. Обаче крампите... още на третия километър ревнах за почивка. Крампи по време на велосипедиране са кофти нещо: поради повтарящият се характер на усилията върху само малка група мускули, те се нагаждат и не усещаш проблемите преди да спреш. Със самото слизане от колелото идва вцепеняващата болка... но да ми е за урок. Следващият път ще си пия магнезия седмица преди това. Но пък поне отбивките бяха приятни, ето например клипче от една:



Друга от поредните спирки по моя вина:




До горе стигнахме за 1ч 20м, което е почти два пъти по-бързо, отколкото бях смятал, че ще ни трябва.


На превала

Горе се подкрепихме в проверено само седмица по-рано от заралийските ми приятели заведние: казва се "Свети Никола" и шкембето им е прекрасно :)
След като почти цял час си отвисяхме там, тотално бях забравил за крампите, и при ставането ми от стола се сгърчих пак на земята :)

След като заредихме с вода, от паркинга следваше уж лесното качване до върха. Почти целия път (карахме по асфалта) е 15+% и е просто на издихание там. Та по средата спряхме за снимки:




Бузлуджа се вижда прекрасно (наистина случихме временце), а гората вече се беше обагрила в есенни цветове:



Ура - 1306 метра!


Този топ е много добре насочен към летящата чиния :)


Безсрамно селфи

auto arr = new Bike[5];


Аз се бях качвал на паметника скоро, така че оставих моите колеги да се любуват на гледката:






we made it...

Спускането по 15%-овият баир беше просто епично:



...и тъкмо като си се накефил от това мощно спускане следва и началото на пътя към Бузлуджа, където трябва веднага да наваксаш 50 метра от току-що изразходената потенциална енергия.

Пътят е доста изоставен и спокоен (ти знаеше ли, че между Шипка и Бузлуджа има въобще път?). Около 9 км каране, предимно в горичка, и за това разстояние видяхме 2-3 коли. Kато цяло равно, само на края има леко изкачване. С почивките излезе час. Ето тук спряхме някъде по средата да се полюбуваме на гледките към яз. Копринка:




И накрая на последното изкачване гората рязко се отдръпва, за да даде път на тази чутовна гледка:





Това беше и най-високата точка от маршрута. Тук някъде спря една кола с англичанки и ни питаха дали могат да стигнат до "онзи монумент ей там". С колата де, мързяло ги да ходят. Да се чудиш, какви "атракции" посещават чуждестранните ни туристи :)

Нас също ни мързеше да се катерим до чинията, така че се задоволихме с малко снимки отдолу.






Понеже тук времето напредваше стабилно (беше вече 4:30, а ни чакаше почти толкова път, колкото бяхме вече минали), се ориентирахме за голямото спускане надолу. Точно в този момент GoPro-то ми реши, че е идеалният момент да му свърши батерията (note to self: когато не снимаш, винаги го изключвай. Учудващо много ток харчи в idle).

Спускането надолу беше абсолютно брутално. По пътя нямаше никой - беше си за нас и само за нас.

От цялото спускане не помня много, освен че беше много адреналин. Беше малко шубе на 180-градусовите завои, понеже изглежда, че тея спирачки ги стискаш твърде много и твърде дълго, за да е безопасно, но всъщност няма проблем. По правите се постигат 50 километра в час ако нищо не пипаш, и малко повече, ако помогнеш (аз докарах 55 км/ч максимална). Този транш, до разклона на Д. Благоев, е 13.7 км при спускане от близло 800 метра (среден наклон -5.7%), а наклоните на правите са по минус 9-10%. Около 25 минути от-до.



Спирахме няколко пъти да се синхронизира групата: в началото, покрай все адреналин, групата се разтегли и Сашо стигнал сам до разклона - и хванал пътя към хижите. Трябваше да го изчакаме. А Никола го беше страх да кара шосейката бързо (пътят не е в перфектно състояние).

Ето как изглежда тръгването след последния sync stop на една чешма:



Спускането от Бузлуджа накрая излиза от гората, и, в рязък контраст с планинската част, тръгва като един идеално прав път, с -6% денивелация, нулев трафик, прекрасна видимост на долината на тракийските царе, и приказните цветове на канещото се да залезе слънце. Може би най-красивата част от цялото каране като гледки, но след целия адреналин от спускането явно ми е било последна грижа да документирам и сега малко ме е яд :)

И след това следваше лесната част, последните 5 километра обратно до град Шипка. Не особено трудни, но досадни, тъй като отново, след няколко часа свобода, бяхме на път с интензивно движение (беше се усилило значително спрямо на обяд и се благодарихме, че не е било такова в прохода).

Последна почивка преди колите, на входа на градчето:



Целта ни се вижда отдалеч :)

А в случай, че нямахме сили да продължим, можехме да отседнем и в IT хотел:



Сумарно от байк компютъра: 46.8 км, почти 3 часа непрекъснато въртене върху денивелации от 490 метра (разклона) до 1306 метра (върха). Тръгване в 12:15, прибиране в 18:30 - значи и добре сме си починали. Един цял ден, прекаран в... транспортиране, с цел кеф :)

Чао, Шипка, и ти благодарим за хубавите преживявания! Догодина - пак!

Публикувано в категория Наляво-надясно -- 8 Dec 2014, 01:12, 0 коментара