More...

abusing namespace std;

Теми от: Април '14


Чернобил

Всичко започна с това, че WizzAir пуснаха евтини билети до Киев. А да идеш до Украйна, и да не видиш Чернобилския реактор е все едно да идеш до Рим и да не видиш убиеш папата. Както казват - слънце, въздух, радиация - за здрава, динамична и генетично-непредсказуема нация!

То пък се случи едно дъждовно, мрачно Септемврийско време, както се оказва - за щастие. Организираната екскурзия е с автобус от Киев, и се провежда всеки ден. Не беше и евтина, но явно туроператорите напълно осъзнават, че хора, които биха се замъкнали доброволно до взривил се реактор, по принцип не страдат от излишен рационализъм. Ето защо в 9 сутринта ни преброиха, провериха ни облеклото (в Зоната се влиза само с дълги дрехи, покриващи всички части на тялото. Да, дори лятото!) и тръгнахме.

Филип си беше наел и дозиметър (моя гайгеров брояч не го взех), та лепнаха ни по една лентичка "CHERNOBYL VISITOR - INSURED" и потеглихме. Радиационния фон в Киев беше 0.20 µSv, малко по-висок от София.

По пътя гледахме един доста добър филм, The Battle of Chernobyl. Препоръчвам!

Пътят до там е 110 км и в началото започваше с хубав, прав, четирилентов път; после пътят се сви до двулентов, но добър. Колкото повече наближавахме, толкова по-неподдържано ставаше. Последните 50 километра преди КПП-то ми направи впечатление, че на всички разклони на пътищата пише кое село е наляво и надясно, но не какво има напред. Един вид - там няма нищо, не ходете.

Е, на последното голямо населено място преди зоната изплюха камъчето:

Image

Неусетно стигнахме до КПП Дитятки

Image
Ще бъдете облъчени, а после - и глобени

Радиацията на входа на зоната е съвсем ниска - едва 0.06 µSv, двойно под тази в София:

Image

Следва да спомена, че Чернобилската Зона на отчуждение има всъщност 2 периметъра - външен, на границата на чийто вход бяхме - на 30 километра от реактора, и вътрешен - на 10 км. Тези числа са си ги измислили малко на фантазия; замърсяването не е било равномерно и концентрично като форма. Правеше впечатление, че влизахме в зона, за която трябваха специални документи и всички хора от там са евакуирани; зона, в която са напълно забранени ловът, риболовът и отглеждането на плодове и зеленчуци. Но това е след оградата; 2 метра навън се вее една слънчогледовата нива, с леко оклюмали, но иначе много любвеобвилни слънчогледчета. Няма проблеми :)

Image
Да си знаете

На това място пресичахме река:

Image

Мостът е бил навремето 2х2 ленти, пътят е бил чудесен. С огромния спад на трафика след инцидента, явно са сметнали за излишно да поддържат и двата моста и този е оставен на произвола на времето.

Табелки като тази показват, че влизаме в някое от изоставените села:

Image

Image
Последни следи от циливилизацията

Image
Тук също е част от селото. На много от къщите си личат, едва-едва, само основите

Влизаме в Чернобил:

Image
Image

Image
На входа ни посрещна това изключително дружелюбно бездомно куче

Нашите екскурзоводи да твърдяха, че липсата на човешко присъствие в зоната е причина дивият живот там да е избуял и горите да са пълни с животни. Аз също знаех това и дебнех да снимам нещо през прозореца на автобуса. Дали заради студеното намръщено време, обаче, в крайна сметка екземплярите от фауната, които срещнахме, се ограничаваха до няколко бездомни кучета, всичките - много любвеобвилни. Гидовете ни бяха казали и повторили да не пипаме НИЩО от зоната, но бързо омекнаха при тези гадинки и си играеха с тях.

Чернобил всъщност е бил най-големият град в региона преди да построят АЕЦ-a. В последствие Припят бързо го е задминал. Нещата са се върнали наобратно няколко дни след аварията, а причината е изцяло географско-метеорологична: Чернобил е на 18 километра от Светилото в посока изток, докато Припят е 3 км на запад. Преобладаващият вятър е бил изток→запад по време на събитията и в резултат Припят е отнесъл почти целия демидж. Действително, в наши дни Чернобил е по-слабо радиоактивен от София:

Image
Невероятно, но факт: радиацията в град Чернобил е по-ниска от тази в по-голямата част от света (включително и София)
Image
Една от главните улици
Image
Арт от графит...ни пръти

В центъра на града има монумент и една пътека с имената на селата, които са били напълно евакуирани в следствие на аварията.

Image
Монумент
Image
total population: 0

В Чернобил се помещава и „нервният център“ на областта - една реставрирана соц-сграда, в която се следят всички сензори и камери, разположени в зоната. Изобщо - градът е слабо-населен, пуст, но поддържан. И много зелен.
Интересна особеност са стърчащите навсякъде из въздуха кабели, тръби и тръбички. Казаха ни, че причината за това е радиацията в почвата. Целият прах и пушек от експлозията е бил изключително радиоактивен, и в следствие на дъжд, време и гравитация сега се е отложил в почвата, на дълбочина до един метър. Т.е. въздухът е безопасен, но почвата не е. Още повече, че далеч не всички опасни изотопи излъчват гама-лъчение; има и алфа-емитери, които са изключително опасни, но само ако бъдат погълнати. Затова и понастоящем прахът е най-страшното нещо в Зоната и усилията на хората са съсредоточени в ограничаването му: много внимателно се следи за горски пожари, тъй като те могат да вдигнат радиоактивен облак от частици наново, ако се разрастнат; не се ползва почвата и се избягва по възможност разкопаването ѝ. По тази причина и цялото ВиК, електричество и комуникации в Чернобил е било изкопано и извадено навън - на стълбове и тръби над земята - тъй като поддръжката на инфраструктурата така не изисква копане!
Поради същата причина и опасностите в Чернобил са малко по-различни от това, което си представят обикновено хората. Можете да стоите до реактора - в сградата на АЕЦ-а - ако искате месеци наред и вероятно нищо няма да ви стане. Обаче ако тръгнете за гъбки в гората, или просто да засадите дръвче, се подлагате на значителен риск. Затова има и радиационни скенери на изхода на зоната; самото ви тяло едва ли е поело особено количество радиация вътре, но може да сте забърсали с обувка или дънките някой камък от зоната и да имате активно петно по себе си...

Image
Дърветата бавно, но неумолимо превземат къщата
Image
Поредното радващо ни се куче
Image
Нервният център на областта

Image
Монумент на огнеборците

Image

Тук ни спряха сред едно изложение на роботи и машини, с които са извършвали почистването на замърсената почва. Гайгеровите броячи много се зарадваха от появата им и взеха радостно да чуруликат...

Следващата спирка е стандартната на всички подобни екскурзии: селото Копачи, в което не е останало почти нищо - само една отдавна забравена детска градина. Тя е почти до пътя и там беше първото по-сериозно "горещо петно":

Image
Image
Е сега вече стана интересно :)
Image
Image
Image
Image
Image
Забележете годината
Image
Image
Инкубатор
Image
Надя Шевченко има 1 неизвинено отсъствие
Image
Само 2 микросиверта, нищо работа

От цялото село е останала само тази постройка. Обясниха ни, че всички къщи са били от дърво, което от гледна точка на радиоактивно замърсяване е лошо - не може да се почисти (бетонът се мие с вода и след това е безопасен, за огромна радост на цялото соц-строителство). Било е преценено, че няма как дървените къщи да се обезопасят и затова са сринати до една. Останките на всяка са заровени, а отгоре имат по един жълто-черен метален маркер, като надгробен камък...

Вече наближаваме самият АЕЦ. Чернобилският инцидент е паузирал цялото развитие на ядрената енергетика за няколко години. Много реактори така и не са били построени, други са били спрени (известен случай е Италия, които, след референдум, спират всичките си АЕЦи). Особено внимание получават реакторите тип РБМК (какъвто е и Чернобилския). В Литва, например, са имали най-големите РБМК-та в света и в последствие са им намалили капацитета от 1500 на 1360 мегавата, въпреки направените след инцидента съществени подобрения в сигурността и дизайна им. Други 9 РБМК реактора в строеж са били замразени - което към днешна дата, включвайки унищоженият 4-ти блок, спрените и непостроените, се сумира до масивното число от 15 реактора, които са компенсирани почти неизменно с фосилни горива.
Чернобилската АЕЦ също е имала 2 реактора в строеж - 5-ти блок, който е бил почти готов и се е очаквало да бъде пуснат до края на годината, и 6-ти, който е бил полу-готов. Тук минаваме покрай тях:

Image
Недостроеният 5-ти блок. Крановете си стоят така от 86-та...

Цялата централа е опасана с изкуствени водни канали, в които щастливо си плуват пернати гадинки.
Районът наоколо е страхотно поддържан, чист, направо изблизан.

Минаваме по пътя покрай комплекса:

Image
Първи и втори блок (спрени)
Image
Duke Nukem?
Image
Трети и четвърти блок (респективно: спрян и избухнал)
Image
Светилото

Трябва да се отчете, че старанието на ликвидаторите да обезопасят района е било просто епично: на площадката пред избухналия реактор, на стотина метра от самото светило, радиацията е 2 микросиверта - около ⅔ от радиационния фон при самолетен полет:

Image
Image

За това помага и изградения около реактора саркофаг. Бетонният калъф е строен при ужасни условия и времеви срокове през 86'та, с кранове, дистанционно-управлявана техника и роботи. В строежа и в операцията по почистване на околните сгради (които по него време са си били работещи реактори) до безопасни нива са участвали над четвърт милион души, събрани от целия СССР. Представете си една армия мравки, които изблизват централата и околностите ѝ до шушка! Тъп пример: както вече разбрахме, почвата е опасна, затова цялата почва в и около централата е подменена. Цялата. Проклета. Почва. Значи ей те тоя комплекс са го налазили хора, изкопали са ръчно почвата до 80 сантиметра дълбочина, натоварили са я на камиони, после на друго място са изкопали окопи и са я погребали там. Става дума за нещо страховито като мащаб. Членовете на тази малка армия са получили и надвишили допустимите доживот дози радиация, и сега имат специален социален статус на "ликвидатори". Наистина, в Киев после гледаш ботаническа градина: за деца - толкова пари, за възрастни - толкова, за ликвидатори - толкова, за пенсионери - ...

Не е за чудене и че толкова се гордеят с ликвидаторите си, както и с грозния, но все още като по чудо крепящ се саркофаг:

Image
Едва ли може се направи по-типичен соц паметник: това са две отрудени ръце, които ви доставят... саркофаг

Действително, ликвидаторите толкова добре са си свършили работата, че цялата радиация идваше от реактора на 100 метра пред нас. Проверихме - имаше осезаема разлика дали държим дозиметъра "на открито" или "на завет" (зад паметника)!

Като отворихме дума за саркофага... той е строен като временна обвивка до разработването на по-сериозна конструкция, която окончателно да запечата радиацията. Планирано е било това да стане 90-те, но поради кризата след рухването на СССР, подмяната се случва чак днес. Новият саркофаг се строи успоредно до реактора и когато го завършат, ще го плъзнат по релси над стария:

Image

Излизаме от централата и ни посреща знакът към Припят:
Image
That 70's...
Image
Тук някъде телефонът ми взе да се побърква...

На входа на града има само една кабинка с пазач. Това е единственият постоянен жител на града.

Image
Булевард "Ленин" (виждал е и по-добри дни)
Image
Градският площад
Image
Image
Image

На всички много ни се искаше да влезнем в сградите. Припят е бил евакуиран припряно (за няколко часа), като на хората им е казано, че ще е временно; да вземели с тях само най-необходимите им вещи. В резултат, повечето от домовете са в непокътнато състояние, така, както са били 86'та година, с все покъщнина, дрехи, мебели, вестници. По-добър музей на комунизма от това - здраве!
За съжаление, на една подобна екскурзия преди няколко години, хората както си ходели из някаква сграда, взел, че им пропаднал пода под краката и финиширали в мазето. От тогава насетне, властите стриктно забранили влизането в сградите.

Image
Що ли никой не ги бере тея ябълки...
Image

От любопитство проучих в нета: бихте могли да изядете тази ябълка без особени притеснения за здравето си, ако избягвате семките! Радиацията е там!

Друг пример за неравномерното разпределение на лъчистите изотопи е този мъх:

Image

Поради някаква причина много обича конкретен изотоп и дозиметрите се побъркваха покрай него. Казха ни да внимаваме да стъпваме само по асфалта.

Image
Image
Действително - това си е едно много енергетично място
Image
Пропагандата е жива!
Image
Зеленина + пропаганда = спокоен отдих в природата
Image
Много прилича на парк "Бедечка". Липсват само кошчетата.

Пътят лакътушеше из зеленината и стигнахме до фамозният увеселителен парк:
Image

На повечето места в нета се споменава, как този увеселителен парк, заедно с колелото, така и не са били отворени и никога не са ползвани. Това не е вярно. Властите са ги пуснали за няколко часа, непосредствено преди евакуацията, за да повдигнат настроението на хората.
Image
Image
Image
Asphalt, you have no power here.
Image
Image
Тези бяха удивително добре запазени
Image
Image

Животът в Припят е изглеждал изключително спокоен и приятен. Построен за работниците в централата, той е бил пример за социалистическия лукс. Далеч от шума и навалицата, с широки авенюта и открити пространства, пълно със спортни съоръжения. Средна възраст на населението: 26. Казаха ни, че основното притеснение на жителите преди аварията е било дали ще се намерят места в детските градина за децата им, че не достигали (познато, нали?). Било е много престижно да си атомен енергетик: добри заплати, много отпуска с чудесни почивни станции, където да си я прекараш...

Докато ние се снимахме, повечето хора от групата се кефеха на разни мощни горещи петна радиация, на съвсем случайни места по асфалта. Казаха ни, че площадката на парка е била ползвана често по време на ликвидацията - кацали са хеликоптери и т.н., затова било. Това е нашият рекорд:

Image
Даже леко надминава фона при самолетен полет

Тук надникнахме в един вход за още пропаганда:
Image
Image
Image
Ябълки, ябълки, навсякъде ябълки
Image
Странно оцветено дърво

Тук се срещнахме с още една група туристи на друга компания. Този индивид явно взимаше радиационната опасност твърде на сериозно:
Image

Image
Топъл борш от Цезии-137
Image
Един доста creepy графит
Image
Image
Ч'ай, че си харесàх една овощна консерва в мола!

Image
В Припят все пак се срещат призраци, макар и не зад всеки ъгъл
Image
Image
Малко от „Инвентарната Книга“...
Image
Спомени по Млад Конструктор
Image
Булевард Ленин

След което ни качиха на автобуса и бавно запъплихме обратно към изхода. Булевардът е в окаяно състояние като повечето неща наоколо и се движихме изключително бавно:
Image
А някакви хора си секат дърветата...

След изхода, шофьорът внезапно смени темпото и подара с колкото можеше. То да, прав и безлюден път, но имаше и друга причина. На идване от АЕЦ-а, завихме надясно (на север) от едно Т-образно кръстовище; сега минавахме на юг, по другата част от дъгата на "околовръстното" около АЕЦ-а. Точно частта след кръстовището е била онази, директно по течение на вятъра след експлозията: тук се е изсипала най-мощната част от облака. Около нас бяха останките от Червената Гора: някогашен боров масив, който радиацията е убила и дърветата са почервенели няколко дни след експлозията. Сега не можете да ги видите - ликвидаторите са ги съборили и погребали, но радиацията си стои. Това все още е едно от най-радиоактивните места на Земята. Гидовете ни казаха просто - след малко дозиметрите ви ще се побъркат, но не се притеснявайте, за кратко е. Чувството да пътуваш в автобус сред хор от агонизиращи гайгерови броячи - безценно (клипче) :)

Image
Последен изглед към Светилото
Image

По-нататък се сляхме обратно с главния път към станцията, профучахме пак край Копачи и минахме през изходящото КПП. Там те проверяват с едни машини:

Image

По-интересното е, че скенерът не хареса Фил, писукаше, че му е радиоактивен крака. Оказа се фалшива тревога, след като го провериха ръчно с един дозиметър във формата на полицейска палка. После го пуснаха пак през скенера, който този път се съгласи, че е "чист".

Следваше и организиран обяд с украинска храна. Сервираха ни я в една страноприемница в Чернобил.

Image
Като изключим achievement-а, че съм се хранил в Чернобил - нищо особено (храната не беше кой-знае какво).

С това приключваше и нашата експедиция. В заключение мога да кажа, че беше интересно, макар и много ме е яд, че не съм отишъл там по-рано, когато все още са пускали в сградите. 2005-та, когато са почвали тези екскурзии сигурно е било страхотно, хем и Припят е приличал повече на себе си: град с много зеленина, вместо зеленина с остатъци от сгради.


Публикувано в категория Наляво-надясно -- clock 1 Apr 2014, 03:35, 2 коментара

Language:

bgБългарски
enEnglish


Категории:

Мета
Hardware
Технологии
Забава
Open source
Интересно
Наляво-надясно
Простотии
Програмиране
Музика
Картинки
Фотография
Всички


Архив:

+ 2008 (21)
Март '08 (3)
Април '08 (5)
Май '08 (5)
Юли '08 (2)
Септември '08 (1)
Октомври '08 (2)
Декември '08 (3)
+ 2009 (15)
Януари '09 (2)
Февруари '09 (1)
Март '09 (1)
Юни '09 (1)
Юли '09 (1)
Август '09 (3)
Септември '09 (1)
Октомври '09 (2)
Ноември '09 (1)
Декември '09 (2)
+ 2010 (11)
Януари '10 (1)
Април '10 (2)
Юни '10 (2)
Юли '10 (1)
Септември '10 (1)
Ноември '10 (2)
Декември '10 (2)
+ 2011 (12)
Януари '11 (3)
Февруари '11 (1)
Юли '11 (1)
Август '11 (2)
Септември '11 (2)
Октомври '11 (3)
+ 2012 (19)
Януари '12 (3)
Февруари '12 (1)
Март '12 (1)
Април '12 (2)
Май '12 (3)
Юни '12 (1)
Август '12 (2)
Септември '12 (1)
Ноември '12 (3)
Декември '12 (2)
+ 2013 (6)
Март '13 (3)
Юни '13 (1)
Август '13 (1)
Октомври '13 (1)
+ 2014 (7)
Март '14 (1)
Април '14 (1)
Юни '14 (1)
Септември '14 (3)
Декември '14 (1)
+ 2015 (5)
Януари '15 (1)
Март '15 (3)
Май '15 (1)
+ 2016 (5)
Юни '16 (1)
Юли '16 (1)
Септември '16 (1)
Ноември '16 (1)
Декември '16 (1)


Последни коментари:

30 Mar 2017, 13:59 от antfarmer
26 Dec 2016, 17:52 от Private
19 Dec 2016, 23:01 от ицаци
16 Dec 2016, 19:50 от Антон
8 Dec 2016, 01:23 от anrieff
8 Dec 2016, 01:06 от Николай


Valid XHTML 1.0 Strict

Blogroll:

linkТимур и неговите командоси
linkivanatora
linkБезброй математици...
linkJoel on Software
linkRidiculous Fish
linkXKCD blag