Добре дошли в abs!

Който разбира, при Сарос 136 се спира...

Реших да напиша възможно най-елементарното обяснение за слънчевите затъмнения, защо са толкова редки, и защо във всяка страница в Уики пише за “циклите на Сарос” (who the fuцk is Saros?). За най-кратко и нагледно обяснение, препоръчвам следното клипче.

Тук под “затъмнение” ще имам предвид слънчево затъмнение. Лунните са обект на друга статия.

За да се случи затъмнение, трябва луната да е между нас и слънцето. Иначе казано - новолуние.
Нека предстои новолуние и сме се установили в Силистра. Рано сутринта, първа изгрява луната:


Почти незабележимо тънко сърпче.
Някъде половин час след нея изгрява и слънцето. И двете изгряват от изток. Слънцето, обаче, изглежда сякаш се придвижва по-бързо по небосклона и някъде по обед настига луната.
В момента в който го настига, става “изпреварване”, като слънцето подминава луната или от Север, или от Юг, при това на доволно голямо разстояние:


Луната всъщност е почти невидима на фона на яркото слънце. Съмнява ме, че би могла да се види с невъоръжено око.

Ние сме разочаровани. Чакаме месец (по-точно един синодичен месец, ~29.53 дни), налага ни се да прелетим до другата страна на Земята, за да присъстваме пак на новолунието (в България то се случва докато е нощ). Настанили сме се на Хаваите и наблюдаваме изгрева. Отново първо изгрява луната, следвана от догонващото я слънце.
Те и този път се разминават, но разстоянието помежду им е по-малко:


Сигурно можете да се досетите как би продължила историята - от месец на месец луната се приближава до слънцето по време на новолуние, и в даден момент пътищата им почти съвпадат. Обикновено са два месеца, в които имаме близки разминавания. Това е еклиптичния сезон - един от двата преиода в годината, в които затъмненията са изобщо възможни. В общия случай, обаче, в единия месец луната остава от север на слънцето, а в следващия - от юг. Ако сме щастливци, луната ще “отгризне” парченце от слънцето по време на изпреварването - свидетели сме на частично затъмнение.

Защо, обаче, нещата се случват по този начин?
Земята обикаля слънцето в една равнина, наречена еклиптика. Луната обикновено се намира над или под еклиптиката, понеже нейната орбита е наклонена под ъгъл - около 5°:


5° е и максималното ъглово разстояние между земята и луната, на което те могат да се разминат при новолуние. Това не звучи много, докато не откриете че ъгловият диаметър на слънцето (и луната) е около 0.5°. Т.е разминаването може да бъде на над 10 диаметъра! На новолунията горе ъгловите разлики са съответно 2.6° и 2.0°.

Добре де, луната нека си обикаля килната спрямо еклиптиката, нали от време на време трябва да я пресича - в две срещуположни точки? Тези позиции в орбитата ѝ се наричат възли, възходящ и низходящ възел. Докато е във възел, слънцето, луната и земята са в една равнина. Затъмнение тогава е възможно (то затова се казва и еклиптика). Обаче обикновено луната не кооперира и хич не е в новолуние по това време. Т.е. възлите са често явление (два пъти месечно), но обикновено се падат, когато луната е в безинтересна за нас фаза. Между другото времето между два еднакви (примерно възходящи) възела се нарича драконичен месец и е ~27.21222 дни.

Т.е. дотук открихме, че за слънчево затъмнение трябва новолуние и възел да съвпаднат почти точно. Реално не е проблем ако луната е съвсем леко над или под еклиптиката; ако например е на север от нея, ние бихме могли да се придвижим на север по земята и да се скрием под сянката на луната. Да речем, че сме направили така и сме се преместили под очакваната сянка. Идва денят Х. Луната изгрява първа, следвана от слънцето, те следват на практика съвпадащи траектории, засичат се, и… се оказва, че луната е твърде малка; имаме пръстеновидно затъмнение:


Макар и да казахме, че слънцето и луната са с диаметър от около половин градус на небосклона, то е добре да осъзнаем, че те не съвпадат съвсем като размери (ако беше така, пълното слънчево затъмнение щеше да трае само миг, и то при перфектни условия; слънчеви затъмнения в смисъла на тези, които сме свикнали да виждаме нямаше да съществуват). За да имаме затъмнение, продължаващо минути, трябва луната да е съществено по-голяма от слънцето. А това може да се случи, понеже техните видими диаметри леко варират в рамките на месеците и годината. Слънцето се мени, защото орбитата на земята не е перфектно кръгла, а леко ексцентрична, при което началото на Юли сме по-далеч от слънцето, отколкото сме през Януари; заради това и видимият диаметър варира от 0.5267° по време на ахелия (Юли) до 0.5450° (перихелий, Януари), вариация от ±1.7% спрямо средната стойност. Луната също се мени, като нейният размер варира значително (±6.9%), поради по-ексцентричната ѝ орбита. Видимият диаметър варира от 0.5583° в перигей, до 0.4905° в апогей. Впрочем, времето от перигей до перигей е 27.554551 дни и се нарича аномалистичен месец. Идеалните условия за пълно слънчево затъмнение са едновременно при ахелии и перигей, когато луната е с 2.4% по-голям диаметър от слънцето. В такъв случай затъмнението би било пълно и продължително… стига да сме на правилното място за да го видим.

За да оцените колко съществен е ефектът на "правилното място", ето как изглежда земята по време на слънчево затъмнение от някой сателит:


Сянката на луната е във вид на едно размазано петно, което пробягва бързо повърхността на земята от запад на изток. Петното е огромно - над 6400 км ако броим и най-външните му краища - но там затъмняването е минимално, защото луната и слънцето почти се разминават (вижте пак диаграмите от Силистра).

Дори в частта, която тук изглежда черна, затъмнението всъщност не е пълно. Пълното затъмнение е само в най-най-централната част на петното:



Пътят, който очертава този център (път на тоталност) се явява една дълга и тясна ивица, присъстващите в която могат да се насладят на гледката. Ивицата е широка обикновено между 100 и 200 километра и всъщност за "качествено наслаждение" трябва да сте по средата ѝ; колкото повече се отдалечавате от "осевата линия", толкова повече небесните пътища на слънцето и луната се отдалечават един от друг; понеже луната все пак е по-голяма, затъмнение ще има, но по-кратко.

В заключение: пълните слънчеви затъмнения са редки, понеже изискват едновременно изпълнение на следните условия

1. Новолуние (това става веднъж месечно и половината пъти ще сме от грешната (неосветена) половина на Земята);
2. Но не какво да е новолуние, а само такова, близко до възел в орбитата (годишно подходящи са 1 или две такива новолуния);
3. Луната трябва и да е близо до перигей (което става само в половината случаи);
4. Трябва и да сте в една точно определена и тясна ивица, по пътя на пълната сянка;

Слънчеви затъмнения има средно по веднъж на всеки 40 месеца (заради 1, 2 и 3), но дори когато ги има, те засягат под 0.5% от площта на земята (заради 4).

И понеже обещах да разкрия "who the fuцk is Saros?": представете си, че сте се замъкнали някъде и сте били свидетели на впечатляващо 6-минутно пълно слънчево затъмнение. Възниква въпросът - кога можем пак да видим подобно "мощно" събитие? Очевидно, трябва да изчакаме някакъв брой синодични месеци (за да имаме пак новолуние): т.е. трябва да чакаме A * 29.530588 дни, където A е някакво цяло число. Обаче освен това е добре този период да е и целочислен брой драконични месеца (за да може луната пак да е във възел): B * 27.212220 дни. И ще е супер, ако това изчакване е също така целочислен брой аномалистични месеца (за да може луната пак да е в същата част от елипсата си, т.е. пак в перигей): C * 27.554551.

Решаваме уравнението A * 29.530588 = B * 27.21222 = C * 27.554551.

Ако константите зад синодичния, драконичния и аномалистичния месец бяха рационални дроби, бихме могли просто да приведем под НОК. Обаче не са (те са астрономически измервания и точната им стойност в затворен вид не е известна). Затова... с малко груба сила (изчерпване) получаваме:

А = 223
B = 241.998672...
C = 238.992140...

Това, всъщност, е цикълът на Сарос: 223 новолуния. Нищо повече. Просто поради орбиталните параметри на системата слънце-земя-луна, тези 223 новолуния съвпадат почти точно с 242 цикъла възел-възел (което ни гарантира, че ще имаме затъмение) и 239 цикъла перигей-перигей (което ни гарантира, че луната отново ще е голяма).

223 новолуния от по 29.530588 дни са 6585.321124 дни: малко повече от 18 години. Забележете, че броят дни не е цяло число. Това не е проблем: 0.321124 от един ден са около 8 часа. Затъмнението ще си се случи, но 8 часа по-късно. Осветената половина на земята тогава ще е другаде - 120 градуса на запад. Т.е. след един цикъл на Сарос, затъмнението е почти същото, но на друго място.

Ако добавим изискването и дните (D) да са цели... нека умножим по 3:

А = 669
B = 725.99528...
C = 716.976421...
D = 19755.96337...

Разликата с цял ден e по-малка от час. След три сароса (периодът е известен още като ἐξέλιγμος - екселигмос - от гръцки, "завъртане на колелото") имаме почти същото на вид затъмнение, в почти същия час на деня и на почти същото място. За съжаление, всички тези дребни остатъци до цяло число (.99528, .976421, .96337) все пак оказват влияние и затъмнението не се случва на съвсем същото място.

Астрономите категоризират слънчевите затъмнения в цикли на Сарос, тъй като така е по-удобно, поради изключителната стабилност на циклите. Един типичен цикъл на Сарос (например, Сарос №139) генерира 71 слънчеви затъмнения, първото от което е през 1501ва година (и е било близо до северния полюс). Всяко следващо се измества леко на юг (поради постепенното изплъзване на новолунието от възела). Сарос 139 ще генерира 6 пълни слънчеви затъмнения през 21ви век, а последното от цикъла ще е чак 2763та година.

Категоризирането на затъмненията в цикли на Сарос позволява да се правят някои удобни сравнения между тях: например, предстоящето пълно слънчево затъмнение в САЩ на 21^ви Август (за което xkcd публикува три последователни комикса, а местните телевизии провеждат hypefest с епични размери) всъщност е екземпляр от Сарос 145; ако извадим един Сарос време (18 години и 11 дни) получаваме 11 Август 1999 - по-старите читатели сигурно веднага се досещат за датата на последното пълно слънчево затъмнение, което беше видимо от България (Силистра) (и което БНТ епично не успя да заснеме). Понеже Сарос 145 е още "млада" серия във възходящата фаза от живота си, всяко следващо затъмнение ще е по-дълго: това в Силистра беше 2:23 минути, а в САЩ ще е 2:40 минути в най-добрата точка. Но все пак, ако имате приятели-емигранти там, които са се наканили да го видят, можете да им кажете с ехидно задоволство, че "това затъмнение вече сте го гледали" - в известен смисъл е точно така, защото това е същото затъмнение, но излъчено на друго място и с малко по-голяма продължителност.

Разглеждане на "програмата" на Саросите също дава ориентир кои са "хубавите" Сароси, които си "заслужават". Например, Сарос 147 генерира само частични и пръстеновидни затъмнения (възел-новолуние е хванал неправилната част от орбитата на луната), а Сарос 132 генерира и пълни, но няма такова с дължина над 2:14. В това отношение, най-добрият Сарос за момента е Сарос 136, който е генерирал 6^те най-дълги пълни слънчеви затъмнения за 20^ти век (над 6 минути всичките) и най-дългото за 21^ви. 136, обаче, е вече "застаряваща" серия и към края на века ще бъде надмината от споменатата по-горе Сарос 139, която пък е забележителна с удивителното затъмнение, предстоящо на 16.07.2186 (7:29 минути, само 2 секунди по-късо от изобщо геометрически възможното за системата Земя/Слънце/Луна при текущите им размери и най-дългото за ±4000 години).

Ами това е - вече знаете всички смислени неща (както и доста от безсмислените) за слънчевите затъмнения и циклите на Сарос :) Дерзайте!

Публикувано в категория Интересно -- 20 Aug 2017, 07:13, 0 коментара

Nixie clock

Ако следите моя блог, сигурно сте забелязали, че обичам да пиша за разни електронни джаджи, с прогреса от чертожната дъска до физическата им реализация. Това е поредната история, в която този път разглеждаме реален продукт на пазара, а този пост е behind-the-scenes от създаването му до ден днешен. Ами - да се потопим!

Идеята

Всичко тръгна от една тема във форумите на HardwareBG. Още преди това бях голям фен на никси лампите:



Тези индикатори са се произвеждали в огромни количества през 60^те и 70^те години на миналия век, но LED-овете са ги направили анахронизъм малко по-късно. В тази статия ще разберете отчасти защо.

Решен да си направя собствен Nixie часовник намерих съмишленици, отидох до NN electronics и си накупих 4 лампи Mullard ZM1080.

Първи тестове

На пръв поглед никси лампата е една стъклена ампула, в която има десетина голи проводника и видът на светеща такава е нещо средно между лампа с нажежаема жичка и неонов надпис. Българското им название - газоразрядни индикатори - подсказва същността им: ампулата е с изтеглен въздух и има остатъчно налягане на неон (и други помощни газове), но напрежението между полюсите е твърде ниско за луминесцентно излъчване и се получава газов (тлеещ) разряд, който обхваща непосредствената околност на полюса с отрицателен потенциал[1]Впрочем, в изживелите живота си луминесцентни пури, на които се вижда слабо жълтеникаво мъждукане в единия или в двата края, протича точно този ефект. (в случая са 10 полюса: оголени проводници, оформени като цифрички). Макар и да прилича на нажежаема жичка, това е само измамно - газоразрядните индикатори не греят изобщо.

Освен катодите, в ампулата има само един анод (положително заредена решетка, която трябва да се държи под високо напрежение от 160-180 волта над потенциала на катодите). За да покажете конкретна цифра на никси лампата е достатъчно да свържете генератор на високо напрежение към анода и някой от катодите към земя. Ако сте нацелили правилното напрежение - получавате светеща цифра:

Отлично!

На практика се налага токът през лампата да се ограничи, иначе тя може да изгори. С тази цел са поставени 10К резисторите, които ще видите в схемите по-долу. Ако съберете 6 лампи на едно място и ги разделите по двойки, можете да си направите цифров часовник с газоразрядни индикатори.

Необходимостта от високо напрежение е досадно[2]и е може би №1 причина за западането на технологията, но преодолимо препятствие. След като намерих в интернет схема за високоволтово захранване с 555, MOSFET и индуктор, се заех да мисля как да се направи мултиплексирането на схемата.

Мултиплексиране

Какво значи мултиплексиране? (про-тата можете да пропуснете следващите обяснения)
Ако два компютъра трябва да си комуникират и поради някаква причина могат да използват само светлинна сигнализация, то няма проблем - единият ще има светоизлъчвател, напр. LED, а другият - светодетектор, напр. фотодиод. И с подходящ сериен интерфейс / мигане с LED-а, всичко заспива. Но ако компютър трябва да си говори с човек... неее, един LED далеч няма да ви е достатъчен. Налагат се десетки или стотици светещи елементи, в най-различни форми и подредби... вие самите най-вероятно четете този текст от такава подредба с поне половин милион пиксела.

А когато компютърен процесор трябва да командва комплекс светлинни елементи, неизбежно голямата им бройка се превръща в проблем. Да илюстрираме с 6 никси лампи:



Тук имаме микроконтролер, който разполага с 60 контролируеми "заземителни" пинове (open drain изходи). Така може да светнем произволна цифра на произволна лампа.

Малкият проблем е, че трябва да ползваме микроконтролер с поне 60 крака, и да имаме 60 писти, което ще е криво за опроводяване. По-лошото е, че такъв микроконтролер няма - повечето ползват нисковолтови полупроводникови процеси и рядко могат да издържат на напрежения над 20V, а често дори 5.5V е проблем. А нас ни трябва с 160V... Ако вържете нормален микроконтролер тук, той просто ще изпуши моментално.

Ето защо се налага да използваме високоволтови транзистори (например BS108), командвани от TTL изходи на микроконтролера:



Още тук виждате колко "космата" става схемата: броят писти нарасна трикратно и само транзисторите биха изисквали 180 спойки. С микроконтролера и лампите ще са над 300 спойки. Запояването на такава платка би било безобразно досадна и пипкава работа.

Следва да забележим, че схемата ни дава и страхотна свобода какво да светнем, като повечето избори биха били глупави. Например, бихме могли да светнем едновременно катоди "2" и "6" в една и съща лампа, което ще изглежда просто... странно. За всяка лампа следва да можем да покажем някоя от цифрите 0-9 или нищо. 11^те опции могат да се кодират в 4 бита, а декодирането да се прави чрез специализирана интегрална схема, например 74141:



74141 е една наистина възхитително полезна за целите схема[3]това не е учудващо - тя е създадена точно за да командва газоразрядни индикатори: 4^те входа (маркирани с A, B, C и D) приемат двоично число от 0 до 15. Всеки от 10^те (Q0-Q9) изхода е реализиран вътре в кристала чрез високоволтов транзистор с отворен колектор. Ако изберете число 0..9 (например подадете 5V на вход C и 0V на A, B и D), дешифраторът ще види числото "4" и ще свърже Q4 със земя. Числата 10-15 се дешифрират като празни - лампата не свети.

С използване на 6 броя 74141 (или съветските им аналози К155ИД1) броят спойки намаля на 198 общо. Контролерът вече изисква само 24 I/O пина и нещата изглеждат доста по-добре. Все още не сме мултиплексирали нищо, обаче.

Нека разделим лампите в две групи по 3: четни и нечетни. Ще сложим контролиращ елемент на анодите, който да командва коя група е активна:



Ако ключът S1 допусне високото напрежение само на нечетната група, то ние имаме пълен контрол над всяка от лампите 1, 3 и 5: дешифраторите ще командват катодите на лампи 1+2, 3+4 и 5+6 респективно, но четните няма да светят, тъй като нямат напрежение на анодите. Ако искаме да покажем "18:33:40" на дисплея, ще подадем 1, 3 и 4 на дешифраторите и реално потребителят ще вижда "1_:3_:4_".
След което превключваме ключа S1 към четната група и едновременно подаваме на дешифраторите респективно 8, 3 и 0: на дисплея ще се вижда "_8:_3:_0":



Както виждате, ако сменяме между двете показания достатъчно бързо, човек не да забелязва трептенето и ще му се струва, че вижда "18:33:40", но с двойно по-ниска яркост.

Всъщност, можем да стигнем и по-далеч от мултиплексиране на две групи. 6 се дели и на 3:



А можем да направим и пълно мултиплексиране:



Какви са недостатъците на мултиплексирането на повече групи? Първият е, че яркостта намалява: при пълно мултиплексиране тя е едва 1/6 от номиналната. Разбира се, можем да компенсираме с повишаване на напрежението към лампите, но това ги поставя в по-натоварен режим[4]Никси лампите не са вечни (още една причина за западането им), тъй като по време на работа част от материала на катодите се разпрашава и се отлага по съседните повърхности. За дълговечност се препоръчва лампите да се захранват с възможно по-ниско напрежение..
Вторият недостатък е, че опростявайки командването "долу" (при катодите), сложността се качва "горе" (при анодите). Ключът S1 изисква транзистори (няма удобна интегрална схема като 74141 за тази цел), по два транзистора за група и в даден момент каквото спестим отдолу, се качва отгоре. Вижте следната сравнителна таблица:



Опциите 2x3 и 3x2 изглеждаха като оптимални, така че сковах бърз прототип, за да проверя колко % duty cycle изглежда прилично като яркост в нормални условия ако захранваме лампите със 160 волта. Ето как изглеждаше:

С потенциометъра избирам на колко процента да ШИМ-ирам лампата

Топлото зарево на индикаторната технология от 60^те (а на заден фон са 5,760,001 екземпляра на индикаторната технология от 00^те - credits to espr1t)

И така, в крайна сметка предпочетох 2х3 схемата: 50% максимална яркост и общо три дешифратора.

Развой

С това бях готов за прехвърлянето на високоволтовата схема и командващата логика на печатна платка[5]този път от самото начало не исках да си играя с бредборди при тези високи напрежения[6]Е, недостатъкът на straight-to-PCB метода е, че отиват няколко ревизии платки, докато се изчистят бъговете :).

Това беше първата ревизия (v1.00):

Първи тест на мултиплексирането

Понеже исках платките да са компактни, използвах стария подход от battery level meter-а да строя двуетажна сглобка. Долу е високоволтовата схема, микроконтролерът, бутоните и часовникарският чип. Горе са лампите, дешифраторите и превключвателят на четни/нечетни лампи (S1).

Тук се сблъсках и с първия проблем при намирането на лампи: имах само 4 бр. За часовник трябват 6, но тук се намеси Private от форумите на HardwareBG , който за късмет имаше точно същия тип и на практика ми подари 2 бройки, за да се завърши комплектът:

v1.00 с лампите

Познайте чии лампи са на Private :)

Насетне v1.00 беше изоставена, тъй като определено не бях предвидил достатъчно място за отстояние между двойките лампи. Отделно си накупих и от тези руснаци:

ИН-12

За сравнение...

Проблемът тук беше, че при тях изводите на лампата са отдолу, а трябва да се гледат "отгоре". Т.е. при тях трябваше платката, на която са запоени, да стои изправена вертикално нагоре. Решението беше да се изведат на малки слоткетни платки, по този начин:



В основната платка има дупки, както за ZM1080, така и за 12-пинов конектор към слоткетите:





Я да видим върви ли:

... и с 6 лампи

Тук възникваше въпросът по какъв начин да се направят разделителните точки между цифрите. Макар и да съществуват специални лампи конкретно с тази цел, успях да си намеря едни подходящи ампули - МТХ-90. Те въобще не са правени с цел илюминация (полупроводников елемент са), но светеха по същия начин и бяха подходящия размер, така че ги нагодих:

Отпред

През това време платките минаха през 2 ревизии: в 1.01 поправих масата бъгове, неправилни размери на компоненти, грешни пинаути и др., а в 1.02 уголемих платките до показания размер и добавих възможността за двата вида лампи на горната платка. Във версия 1.03 вече бяха само козметични поправки.

Фърмуер

През това време по долната платка също кипеше работа:

• Направих часовникарската функция чрез DS1307 (на базата на опита ми с DS1302). Подобно на случая със зеленчуковото светило, целта беше да не се занимавам с пазене на време и обработката му в процесора - исках външен чип да го прави и ако изгасне токът, времето да продължава да се отчита от него. Този път аварийното захранване на часовникарския чип беше с литиева батерийка:
  
  
• Сложих три бутона, с които часовникът да може да бъде настройван и да му се сменят режимите на показанията на дисплея:
  
  
• Исках, подобно на китайските домашни часовници, моят да може да мери температура и влажност. Температурата е лесна, можех да използвам термистор, кодът го имах готов. Обаче влажност... там се оказа трудна работата. След доста ровене попаднах на евтините китайски DHT-22, които на хартия изглеждаха ОК:
  
• Добавих различни идеи, повишаващи дълговечността на лампите. Една от тях е функцията "скрийнсейвър". Дисплеят следва да работи само в случаите, когато ви трябва да го погледнете, затова часовникът се самоизгася след 10 минути работа. За събуждането му можете просто да плеснете с ръце, като за целта монтирах един звуков датчик[7]в началото операционният усилвател за звука беше µA741, понеже си викам - класика, пък и мен не ми трябва кой знае какво... после чак открих каква е далаверата с Rail-to-Rail I/O-тата на съвременните операционни усилватели. А понеже вече бях опроводил нещата като за 741, ръчнах pin-compatible еквивалент, MCP601.[8]Потенциометърът за настройка на чувствителността.:
  
  

Първи прототипи

И така функционалността на часовника беше готова.
Сега следваше да го обезопася. Макар и двете платки да си седяха културно една върху друга, постановката е крехка и дава достъп до множество оголени проводници под високо напрежение, което не трябва да е така. Вместо да търся подходяща кутийка и после да се чудя как да я дупча, изолирането стана с подходящо нарязани плексигласи:

Сглобка с Z573M лампи

В началото мислех крепежите между 4^те повърхности да са метални дистанционери, като горепоказните. Проблемът е, че лъскавото метално покритие не се вписваше в цветовата схема на останалия часовник, затова пробвах да оксидирам с киселина, за да почернеят. Обаче полученият ефект (показан горе) не беше особено добър, тъй като си беше автентично ръждясване и не докарваше плътно черно:

Оксидация

Втората идея беше да прекарам една шпилка от горе до долу и да ползвам втулки върху нея за отстоянията. Тук пък трябваха твърде специфични по дължини втулки и единственият вносител, който разполагаше с необходимите размери, имаше само бели:

Шпилки и втулки

Това вършеше работа, но все пак ми се искаше да са черни и прибегнах до ebay. Там можете да си купите 5 метра черна найлонова тръбичка с точно подходящия диаметър. След това тръбичката се нарязва до необходимите размери и втулките са готови. Но така фабрикуваните втулки имат един издайнически елемент - с надписи са и не са съвсем прави. И докато надписът пада лесно със спирт, то закривяването няма махане, колкото и да се старае човек. Опитайте се да го откриете тук:



Рязането на шпилките и втулките беше един досаден и изморителен процес:



След като бях направил по един часовник с двата вида лампи и изглеждаше да работи добре, беше време да го обърна до комплект за запояване, понеже подозирах, че би имало интерес.

Серийно производство

За целта първо следваше да събера по-сериозни количества лампи и дешифратори, понеже вече не се произвеждат и се намират трудно (NOS - new old stock). Отделно цените им варират много. С комбинация от търсене по форуми, оферти в онлайн магазини, преслушване на обявите в български и руски сайтове, и подобни, по някое време бях събрал 100-на лампи в най-различни видове и състояние:

Част от колекцията...

Тази партида ИН-12 бяха от м. Март 1984...

Намирането на дешифратори беше дори по-трудно, за щастие намерих един пловдивчанин, който продава такива в големи количества и неговите са първа употреба:



Понеже и лампите, и дешифраторите не си знаят годините, следваше да измисля удобен начин да ги тествам. За лампите използвах високоволтовата схема от първите тестове, с нагодени ограничаващи резистори, един кабел с алигаторна щипка (към анода) и една мултицетна пробка (към катодите). Така лесно се "просвирва" лампата дали работи.
За дешифраторите създадох следното нещенце:


Съвсем проста схемичка, която се захранва през бутона, и бързо преслушва дали всички изходи на дешифратора работят.

Статистически повечето закупени NOS компоненти си работеха. Повредените лампи обикновено не работеха изцяло, не съм срещал частично дефектни. При дешифраторите е обратното, обикновено на проблемните им беше изгорял само един изход, останалите работеха. Но в резултат пак бяха за кофата.

Голямото количество елементи от всякакъв произход ме накара да ги подредя и именувам в класьори:




Следващата стъпка бяха опаковките. Комплектът за запояване не отнема много място и след кратко ровене из вехториите вкъщи намерих една подходяща по размер кутия от видеокарта:



Снех размерите ѝ, след това отидох при един производител на кашони и опаковки, където потърсихме щанца за кутии с подобни размери. По принцип могат да ви изработят кутии с произволни размери, но първоначалната цена при такава специална поръчка е доста солена и затова просто ползвах щанцата на техен клиент, комуто са трябвали картонени кутии с доста близки до видеокартата размери. Картонът се реже там и ви го връчват вид на един топ листи (примерно 50-100 броя):



които после трябва да си сгънете сами, за да образувате кутийки. Ето как изглежда една такава кутийка със съдържанието ѝ:



Опаковането на елементите не беше особено трудно, предвид че само лампите са чупливи, съответно само те искат индивидуална грижа с картон или аерофолио. За резисторчета, транзисторчета и подобни вършат работа и обикновени zip-lock пликчета[9]които, както всяко друго безумно цапащо природата нещо са удивително евтини - за 2 бири пари купувате 100 броя. Последното беше да измисля как да разполагам интегралните схеми и цоклите. По принцип доставените от магазина, ако не са в тръба, ги слагат на нещо като твърд дунапрен или стиропор. Оказа се, че в Динакорд продават подобен относително твърд дунапрен (със съвсем друга цел - там е за звукоизолация), който е евтин и го продават на квадратен метър. После с макетното ножче се реже до необходимите размери.

Впоследствие се научих да "редя тетриса" все по-добре и да прахосвам все по-малки количества от въпросния дунапрен:

Това е моят шедьовър :)

И така произведох първата голяма партида:



Ето как изглеждаха надписите:



С натрупването на много бройки човек започва да забравя коя каква е и къде е отишла. С тази цел, пък и за да може да се следят и другите продукти, разработих вътрешнофирмено софтуерче за проследяване на отделните бройки, което да може да генерира PDF-и с баркодове и приемо-предавателни протоколи:



Разбира се, какво е един комплект за запояване без подробна и добре илюстрирана документация? След дълго писане и много корекции от страна на Алекс, указанията бяха готови.

Следващата стъпка беше да се направи уебсайт и промо-материали за обявяването на продукта. Досега не се бях занимавал с продуктова фотография, но сглобих един лайтбокс от подръчни материали и вече разполагах с прекрасен бял фон:

С малко напудряне

Постановката изглеждаше така:

... какво ли няма да направи човек, за да кадрира правилно нещата...

Съществен елемент тук е осветлението. Лампите са със студено бяла светлина - 6500К. По принцип цялото ми осветление вкъщи е с топъл спектър, 2700К, обаче като вкарате корекцията на бялото при осветление 2700К, цветът на светещите цифри става неприятно лилав и студен.

След което се загледах в разни шукарийки как да използвам така направените висококачествени снимки за full-screen презентация на продукта (не ще и дума, външният вид е водещ тук). Чрез supersized сглобих една минимална страничка в този стил, която да демонстрира продукта.

Опирахме вече до дистрибуция и продажби. Тук се включиха моите познати от Роботев, с които уговорихме цени и условия, занесох им една партида и те вкараха продукта в каталога си. И оставаше само да чакаме първите продажби.

За подпомагане на продажбите направих две неща - първото беше да изхарча кредита си за Google AdWords, който ми бяха подарили преди 6 години.
Макар да е тривиално да се направи Google ads кампания, уцелването на правилната аудитория е предизвикателство. Ако keyword-ите са строго специфичните (nixie clock, газоразрядни индикатори, никси часовник), посетителите на ден са много малко. Google ми предлагаше да добавя keyword-а "часовник", сам по себе си. Послушах ги, но се оказа лошо предложение - така пък обирах от огромния трафик от хора, които търсеха ръчен часовник. А като предлагаш никси часовник на онзи, който е отворил да търси за Rolex-и и Fossil-и... те просто няма да цъкат. Импресиите се качиха много, но click-through rate-ът падна значително. Накрая зарязах кампанията, беше ясно, че не помага.

Другото нещо, което помогна доста, беше да подарим един сглобен часовник на Роботев. Помните ли онези ZM1080 лампи от първия прототип? Е, отидоха тук:

Сглобени комплекти

Макар и болшинството ни клиенти предпочитаха да си запояват часовниците сами, както се оказа, имаше интерес и към директно сглобени часовници. За тях отидох пак до фирмата с опаковките за да си подбера подходящ размер кутийки:

Фирмената им котка ми даваше препоръки

Белият цвят на кутиите даваше възможност надписите да са малко по-джиджани:




За поддръжка на продукта (по предложение на Роботев) сложих форум. Освен това продължавах да експериментирам с нови елементи и идеи. Ето един часовник, сглобен специално за кръглата годишнина на приятел, като тук за разделителни точки използвам ИНС-1 индикатори:



А ето един, на който тествах алтернативна цветова гама:

Това не е часовник - това е decimal-to-binary конвертор :)

Изводи

Какво научих:

• Supply chains! Независимо, че продуктът не е сложен, до постигането на готовата кутийка са необходими продукти и материали от 14 различни доставчика, ако не броим New Old Stock нещата. С тях бройката става средно 17 за комплект, като лампи, дешифратори и прочее сме набавяли от 27 различни места. Ако утре се запали и изгори складът, ще трябва да ходя до, или обадя на, поне 17 различни фирми/човека, докато произведа дори един нов комплект. Това, разбира се, е само първото ниво. Кой знае Комет колко доставчика имат - обзалагам се, че всеки от 4^те типа транзистора в комплекта е правен от различен производител. Това за един нищо и никакъв часовник. Не ми се мисли как изглежда supply chain-ът на един авто-производител...;
• Остави инструкции за идиотите, особено ако идиотът може да си ти :)! Благодарих на себе си поне 10 пъти, задето в самото начало написах Nixie Clock Packer's Guide, който да описва постъпково процеса на асемблиране на един комплект за запояване. Това е една стена от детайли, която има свойството да се записва винаги във volatile частта на мозъка :);
• Опростявания на производството. В даден момент ми писна да режа втулки и промених размерите на часовника и разстоянието между платките, само и само да мога да използвам стандартни такива. Има и други подобни промени - във v1.03 имаше в комплекта 4 резистора 10K, ⅛W и 6 броя ¼W. Защо... и аз не знам. Такива бяха инженерните им изисквания. Във v1.04 всички са ¼W;
• Дуракоустойчивостта се оказва полезна в най-неочаквани ситуации... На мнение съм, че всеки уред, захранван от DC букса, трябва да има някакъв вид защита срещу обратен поляритет. В никси часовника това беше сериен шотки диод. Тъпо и просто, но върши работа.
  Бях сглобил един часовник, който да е част от украсата на офиса. Един ден ми се обажда колегата - "фирменият часовник не работи - свети, ама не отчита време и бълнува случайни работи". Много учуден седнах да проверя, като за всеки случай пуснах часовника в лабораторното[10]Fun fact: ако достатъчно дълго време повтаряте на нетехнически хора, че сте купили лабрадорно захранване, един ден ще са убедени, че наистина се казва така! захранване, но часовникът работеше. Какво се оказа - колегата включил уреда към 9V променливотоково захранване. Съответно благодарение на филтриращия кондензатор и диода, се получило нещо като груб токоизправител, но видно недостатъчен за стабилна работа...;
• Цената! Като човек с инженерно мислене, винаги съм се дразнил на продукти, в които прозират китайчести решения от вида "ще направим продукта една идея по-смотан, но ще спестим ХХ цента от себестойността". Вижте предния ми пост за combo audio порта за пример.
  За съжаление грубата реалност е, че цената оказва огромно въздействие върху поведението на потребителите. Зная, защото експериментирахме с различни отстъпки в цената и ефектите бяха абсолютно моментални. Както и фактът, че вероятно доста хора биха искали да купуват направо сглобени часовници (вижте следващата точка), но купуват комплектите за сглобяване, понеже са по-евтини!
• Много малко хора ги вълнува DIY :(! Основната идея на предлагането на комплекта като такъв за сглобяване беше всеки да вложи своята креативност и да направи своя вариант уникален. Доколкото разбирам, повечето хора не са правили нищо подобно и следват дословно инструкциите. Получихме само този вариант:
  
• Дяволът е в детайлите. Поговорката е много вярна, а да изпипаш внимателно всички детайли е трудно, тъй като се досещаш само за ограничено подмножество от тях. В 9 от 10 случая хората няма да купят даден продукт, защото не им харесва конкретен детайл (това важи по принцип за всичко по света). В останалите 1/10 от случаите ще кажат и какъв е проблемът. А детайлът беше... забелязвате ли розовите изолаторни пръстенчета, между които са нанизани отделните цифрички на ИН-12 лампите? Е, оказва се, че имало варианти, в които изолацията е бяла. Клиентът беше получил комплект с микс от двата вида и не беше доволен от това. Иначе лампите са идентични, но... ето един детайл, който на мен никога, ама никога нямаше да ми направи впечатление. Клиентите са много важно нещо :).

За в бъдеще остава:

1. Да намеря начин за износ и извън България, тъй като тук пазарът е малък, а продуктът е зверски специфичен. Между другото, ако някой желае да се занимава с продажби на комплектите по ebay - да ми пише :);
2. Да добавя PIR сензор, за да може събуждането от скрийнсейвъра да става и при движение, не само при шум;
3. Да прехвърля кода върху AVR, понеже се оказва, че това е платформата за хоби програмиране и повече хора имат познания (и програматори) за целта;
4. Да добавя опция за автоматично сверяване на часа през GPS;
5. и още много други...

Като всяко друго нещо, и този проект може винаги да му се направи или добави по още нещо. Но този пост вече стана километричен, така че спирам до тук, а на читателите, стигнали до края - поздравления :) И хиляди благодарности на всички хора (няма да изброявам, списъкът е страшно дълъг, те знаят кои са), които помогнаха тази моя мечта да стане реалност!

Публикувано в категория Hardware -- 11 Dec 2016, 06:43, 3 коментара -- View in English

TRRS

Както е добре известно, технологиите колкото помагат, почти толкова и пречат и днешният ми rant е за един такъв пример.

Преди време, компютрите и лаптопите имаха по два аудио порта: един - изход - за слушалки и един - вход - за микрофон. Трудно може да се направи по-просто от това, но най-важното е, че всичко работеше:



Е, някъде от 4 години насам постепенно се налага модата портът да е заменен с един 4-пинов (TRRS):



По каква причина производителите на лаптопи са решили, че това е добра идея - не знам, но модата тръгва от смартфоните, където мястото наистина е кът и трикът с комбинирането там е доста основателен[1]което не оправдава Apple за скорошното им фиаско с махането на аудио-порта изцяло от iPhone 7 (само отправям молитви останалите производители този път мъъъничко да помислят и да не ги последват като овце). В резултат на обединяването на двата порта в едно, обаче, се появяват теми като тази или тази, където хората се жалват, че не могат да ползват съществуващите си микрофони. Проблемът е, че комбо портът работи за слушалки, или за слушалки с микрофон (и то само ако са с правилното опроводяване при жака), но не и за "гол" микрофон, понеже неговото опроводяване е напълно несъвместимо.
Стандартното решение на проблема по форумите носи характерния дебилен оттенък на 21^ви век: купете си USB микрофон! Работи чудесно, няма грижи, ала бала.

Хубаво, само дето моето устройство, което искам да вържа, не е микрофон, а е лично измайсторен light-to-sound converter, с който си преточвам данните от Battery level meter-а. От него идва три-пинов жак, но с това свършват приликите.

Разбира се, човек може да си купи сплитер като този:



Аз имах необходимите жакове и си направих мой сплитер, но той не работеше. Както се оказа, лаптопът иска да има вързани слушалки, за да се усети, че има нещо в порта.

Това ми дойде в повече, и воден от обсесивно разстройство си измислих следната схемичка:

С 15-омовите резистори симулирам слушалките :)

Нещото се събираше на съвсем миниатюрна платчица:


Тук идва кабела с 4-пиновия жак. От другата страна на платката са резисторите и женския 3-пинов куплунг. В 3-пиновия куплунг си вкарвате кабела от микрофона. 4-пиновия се мушка в лаптопа, който си мисли, че към него е закачено комбо от слушалки + микрофон.

Понеже исках целия преходник да е малко по-защитен и по-безопасен, му измайсторих кутийка. Всъщност идеята на горната снимка е единствено да мога да меря точни разстояния, след което последва малко CAD-ене на Blender:




И след което си го разпечатах на 3D принтер и напъхах платчицата вътре:




И понеже тея тънки кабелчета плачат да се прекъснат с времето, залях цялото нещо с горещ силикон:



С което адаптерът беше готов - микрофонният вход на лаптопа вече не се правеше на интересен. А дали имаше смисъл да си губя цялото това време да майсторя джаджата - сигурно не, но бях бесен на инженерите от Lenovo и тяхната късогледа тъпотия. А на зла круша се полага зъл прът!

Публикувано в категория Hardware -- 23 Nov 2016, 06:37, 0 коментара -- View in English

Поговорки

Българските поговорки са базирани на дейности, инструменти и идиоми от бита на хората преди много време. За човек от 21ви век, буквалното значение на поговорките често се губи, тъй като те очакват да разбираш от жътва, животновъдство, тъчене, носене на вода, вятърни мелници и всякакви такива. Ето защо тук съм анотирал 30 поговорки със компютърждийски/програмистски пример за всяка:

Който гони два заека - и двата изпуща
- Multithreaded програмите ускоряват нещата, но не подценявайте цената на task switch-овете.


Който копае гроб другиму - сам пада в него
- Не бързайте да слагате copy protection в програмите си - те често водят до дълбоки и ужасни за откриване бъгове.


Петима Петко не чакат
- Когато разпределяте задача на много машини, слагайте таймаут - случва се машините да се увисват


Сговорна дружина планина повдига
- Най-краткото възможно описание на MapReduce


На харизан кон зъбите не се гледат
- Е, сега, Open source е - к'во му търсиш кусури!


Ако е гарга, да е рошава!
- Ако ще пренаписваш част от програмата на C, помисли направо за асемблер/интринсици/GPU


Бабини деветини
- Plan9 или SysV (по избор)


Времето е пари
- Welcome to AWS


Пет пъти мери, един път режи
- Внимавайте за off-by-one грешки


Евтин на брашното, скъп на триците
- Описва бизнес модела на лоу-кост компаниите като WizzAir


За всеки влак си има пътници
- Няма значение колко забутан е софтуера, който си инсталирал, за него непременно може да се намери crack
или
- Ако нещо може да бъде написано на javascript, то ще бъде написано на javascript


Залудо работи, залудо не стой
- Илюстрация на този принцип има в pipeline manager-а на Pentium 4, още известен като "replay system"


И вълкът сит, и агнето цяло
- Ползването на #ifdef за постигане на крос-платформеност


Казана дума, хвърлен камък
- Когато нещо се запише, то е почти перманентно. Справка - как работи изтриването на файл във FAT32. Също - Data retention policy-то на Google и Facebook.


Капка по капка - вир става
- По един ред да се записва в лог файла на час, пак си трябва да имате log rotate.


Който има крава пие мляко
- Можеш да пишеш AVX512 код на Sandy Bridge и даже да го провериш работи ли. Но за да видиш как е като performance си трябва Skylake Xeon.


Кокошка, дето най-много кудкудяка, най-малко снася
- В performance review-тата на края на годината те оценяват на количество и качество commit-нат код, а не на брой написани e-mail-и.


Крушата не пада по-далеч от дървото
- Не очаквай от език, потомък на LISP, да си е спестил скобите.


Лозето не ще молитва, а мотика
- Пробвай се да напишеш нещо без да имаш library или language reference-а. Там колкото и книги по design patterns да си чел, няма да помогнат.


На гол тумбак чифте пищови
- Представи си важна сървърна машина, обаче с единичен и некриптиран харддиск, на който SMART-а е взел да му се обажда. И в този момент да му забодеш не един, а два UPS-а!


Пилците се броят наесен
- Изчакайте да свърши trial периода, преди да се радвате колко много свежи потребители е привлякла новата версия


Отидеш ли в Рим, прави като римляните
- Не се прави на умен, копи-пействай от примерите в съответния developer network и адаптирай решенията от application note-овете


С питане и до Цариград се стига
- Домашният ти рутер вероятно не знае по какъв път се стига до 92.242.132.16. Но следващият рутер може и да знае. Демек - върви по default route-а, докато не попаднеш в default-free зона.


Тъпанът е голям, но е празен
- Не гледайте колко голямо е захранването или колко вата пише на него. Вижте колко тежи.


Хубавите ябълки свинете ги ядат
- Най-клокваемите и нисковолтови процесори ги подбират специално от поточната линия за да ги сложат в MacBook Air.


Шушу-мушу къща разваля
- Затова във фирмите (къщите) са измислили NDA-тата.


Клин клина избива
- Фиксвайки бъг, общият брой на бъговете в програмата остава най-малко същият.


Като се прекатури колата, пътищата са много
- Чуството, когато на post-mortem-а се питаш "е как пък не се бяхме сетили още тогава?!?"


Не питай старило, а патило
- Senior developer-ът не винаги е най-удачния човек за code review


Бързата работа – срам за майстора
- Версия 1.0 трябва да е бавна, иначе си затриваш онези $50 на клиент, които можеш да вземеш с пускането на Service Pack, в който просто са включени оптимизациите.


Ум царува, ум робува, ум патки пасе
- Във всяка съвременна кола има поне 10 процесора. Един от тях командва възпламеняването на горивото в двигателя, друг следи да не се пързалят гумите, трети се занимава единствено да следи кога и как да движи чистачките.

---
С допълнения и корекции от espr1t.

Публикувано в категория Забава -- 16 Sep 2016, 10:44, 0 коментара

100,000

Наскоро, на 07.07.2016, сайтът с батерийните тестове е отчел 100 000-ният си посетител! Огромни благодарности на всички, честно казано въобще не очаквах толкова да се развие този "джобен" проект :)

Около същото време качих тестовете на още 6 модела батерии, както и малко вторични наблюдения върху Raymax AAA. Новите тествани модели са:

AA:

• Energizer Max (USA)
• Alkaline supercell
• ASED
• Sainsbury's

AAA:

• ASED
• Sainsbury's

Другите новини: блогът си има леко променена визия (R.I.P., Verdana) и малко нови защити срещу спамботове :)

Публикувано в категория Интересно -- 8 Jul 2016, 17:21, 2 коментара -- View in English

Хакер

Една от малките тийнейджърски победи, която постигнах (след дълго убеждаване), беше да накарам родителите да ми купят книгата Наръчник на Хакера. Тогава идеята да стана "хакер" се беше загнездила в главата ми, и то най-вече защото имахме съвсем нагледен пример за такъв в училище (в комплект с тъмни очила, оп статус в повечето местни IRC канали, неразбираем технически диалект и 55.6к модем, с което беше сред единиците тогава в страната). Сега, гледайки в ретроспектива, книгата не беше особено добра - изпълнена предимно със страници и страници неясен C код, некомпилируеми на никой съвременен Линукс, и често писани за експлоити, които светът беше пачнал и забравил още преди мастилото да е изсъхнало. Но ако нещо научих, беше че има още много, ама мноооого да изчета, преди да мога да се нарека хакер. И че има няколко дефиниции за това що е хакер, а хората често ги бъркат.

Длъжен съм да предупредя: този пост съдържа известна доза самохвалство. Оценявам я на около 15 милиНакова, като 1 Наков е нарцисизмът, струящ от едно типично интервю със създателя на СофтУни. Ако имате непоносимост ... както и да е, предупредени сте :)

Та на въпроса: какво е хакер? В най-широката дефиниция, това е любопитен техничар. Човек с огромен и широкоспектърен опит в техническите области - компютри, мрежови системи, хардуер, механика, физика... И винаги жаден да научи повече. Хакерът обожава да човърка чуждите творения и да се учи от тях. Хакерът не се притеснява да разглоби новия си осцилоскоп, за който вчера е дал 3000 лева, за да види как е направен. Хакерът проучва варианти да ползва готови продукти по начини, които създателите им не са очаквали. Да ползва GMail като файлова система. Да подкара Doom на iPod. Да монтира уебкамерка над входната си врата и да получава известия ако съмнителни субекти се суетят пред вратата му. Хакерът може да погледне голяма, непозната за него система, да забележи смътно познати признаци и да получи поне обща представа как работи нещото, за съвсем кратко време. А често и да види какви са слабите му точки.

Разбира се, в тази дефиниция попадат и хората, които заобикалят защитите на компютърните системи. И така откриват начини да ви откраднат паролите, да ви инфектират компютъра или да ви шпионират - понеже някой е спал, докато е писал въпросният сайт или OS. "Добрите" хакери настояват този подвид да се наричат кракери - за да е ясно, че те нарочно чупят компютърни системи за лична изгода. Или да се въвеждат термини като добър/лош хакер ("бели шапки"/"черни шапки" - на английски white hat/black hat). Макар че това деление е малко фалшиво, тъй като надали има хакер, който да не е поне малко "сив". Освен това, повечето хаквания не разчитат непременно на технически познания - успехът на имейл вируса "I Love You" се дължеше основно на факта, че голямата част от хората в интернет са с нещастен личен живот.

Пиша тази статия за да дам контрапункт на всичките неправилни примери за хакери, които можете да видите другаде. Холивуд е пословично зле в това отношение - филм след филм излизат, от касови по-касови, но очевидно не искат да представят хакерите в истинската им светлина - "че работят основно нощем" е горе-долу единственото вярно нещо там. Ще демонстрирам с нагледен пример как мисли, преценя, и работи един хакер.

----------

Задачата беше да се купи безжичен звънец за една леко глуха баба. Знаете за тези устройства, където кутийка с копче на нея стои на външната врата, а кутийка с говорителче и лампички стои в апартамента и издава звуци при повикване? Е, особеното в задачата беше да се вземе такъв модел с две вътрешни устройства - по едно за всяка стая.

След кратко разглеждане на предложенията в Бриколаж, хакерът откри, че "такова животно нема" - всички звънци бяха само с по един предавател и приемник. За сметка на това, кутижките гъмжаха с детайли колко много мелодийки поддържал продуктът и как прецизно можела да се настрои силата на звука.

Хакерът си мисли: колко типично за отдел маркетинг! Разбира се, в рекламите ще акцентират на маловажните детайли като мелодийки и цветове. Никога няма да им хрумне да споделят, ей така, за разнообразие - на каква честота оперират, какво шумозащитено кодиране ползват, през колко стени би следвало да се чуват. Е, един от тях дава информация за разстояние, но, естествено, без да споменава при какви условия...

Хакерът помъкна две бройки от най-простия модел и помоли на касата да отвори опаковките:


Забеляза, че и на предавателите, и на приемниците, от задната страна има номерче и нещо като баркод. Номерчето съвпадаше за двойката предавател/приемник, но се различаваше между бройките. Очевидно не беше сериен номер. Беше спомената и честотата, еднаква и за двете бройки.


Хакерът си мисли: щом работят на еднаква честота, значи ползват някакъв специфичен код, за да може приемника да разпознава само "своя" предавател. Иначе какво би станало ако двама човека в блока си купят един и същи модел? Няма да звънят и двамата при повикване я...

Тук хакерът можеше само да се надява, че ще успее да "предоговори" единия приемник да възприеме кода на "чуждия" предавател. Ако трябва да сме честни, хакерът не беше напълно сигурен дали ще се справи, но интуицията му подсказваше да опита.

... все пак взех най-евтиния модел на пазара. Или трансмитерите, или ресийвърите трябва да са конфигурируеми; и конфигурацията ще е с нещо евтино, надали ще хабят flash чип за това. Най-вероятно вътре ще намеря DIP-switch или конфигурируемо опроводяване. Но определено нещо просто и евтино...

При завръщането вкъщи, хакерът откри, че в приемниците наистина има нещо, приличащо на конфигурация - редичка прерязани писти, част от които бяха съединени с припой:


и, разбира се, именно позициите на припоя се различаваха между двете бройки:


Хакерът си мисли: Тук има някакви числа, плюсове и минуси. Сигурно по някакъв начин съответстват на баркодовете на трансмитерите. Но за целите на задачата не е необходимо да разбирам каква е схемата - достатъчно е да изравня спойките между двата приемника.



5 минути по-късно, двата приемника звучаха в синхрон, а през две стени разстояние хакерът стоеше с огромна, доволна усмивка.

----------

Та - следващият път, когато искате да обясните някому що е то хакер - пратете го тук. Моля ви. Писнало ми е от небръснати очилати типове, работещи на несъществуващи, футуристични интерфейси, и задължително хакващи огромни системи за милиарди долари. Справедливото обрисуване на хакерите трябва да възтържествува!

Публикувано в категория Технологии -- 1 Jun 2016, 16:20, 1 коментар -- View in English

По-стари статии >>